Ето какво пише Марин Бодаков за книгата „Много по-късно“:
Изпитвам особено сродство с минималистичната поетика на Теодора Куцарова. И нека веднага заявя, че тя притежава разпознаваем почерк. Почерк, който страни от афористичността, но същевременно с това прямо излага едно графично, нещо повече, неподправено трагично възприятие на действителността. Почерк, който е крайно интровертен – и затова се оттласква от баналността на езиковите компромиси – и по неизбежност става универсален. Почерк, който не търпи възражения. Пред нас е поезия, която не лъже – дори се самонаранява.