Любов и доброта излъчват картините, подредени в галерия „Нюанс“ в София. Авторката още няма 30 години, но е натрупала богат опит, награди и специализации. Това е Калина Мавродиева:
Темата, върху която работя през последната година, е „отчуждението” – един социален феномен, който все повече навлиза в живота ни.
Провокирана съм от срещата и сблъсъка ми с много хора, у които липсва потребност за пълноценно общуване. Хора, които не споделят чувства и мисли и не изпитват желание за взаимност.
Търсейки друго общуване с други ценности и жизнената необходимост от такова, ме накара да се върна там, където го откривам. Да докажа, че то съществува.
Извадих образи на мен и семейството ми – от семейните снимки. Изобразих ги в абстрактна среда като нещо реално съществуващо, но в друго пространство.
Искам работите ми да бъдат леки и да носят усещането за спокойствие, което присъства в споделянето. Затова и подходът ми към изображението е като към рисунка. Не правя предварителни проекти и скици, за да запазя първоначалната енергия, която носи всеки спомен.
Всяка картина рисувам по малко, в продължение на много време, за да носи наслагването от времето и в същото време се опитвам да запазя лекотата ѝ.
Използвам фотографията не за да копирам изображението, а по-скоро като инструмент, който да ме държи близо до спомена. Изваждам моменти между мен и моето семейство от детството ми.
Изобразявам части от фигурите с конкретни детайли, а други оставям напълно недовършени или загатнати. Какъвто е и споменът – на моменти ясен, в други – липсващ или замъглен. Затова и тоновете, които използвам, са бледи и неутрални.
Оставям големи празни пространства около фигурите, така създавам усещане за изолираност и в същото време – за спокойствие.
Не искам работата ми да бъде възприета като едно носталгично връщане към миналото. А по-скоро като вяра, че когато едно хубаво нещо съществува на едно място, то може да бъде открито и другаде.
Професор Станислав Памукчиев откри изложбата:
Калина рисува себе си. Това е акт на личностно сближаване и разтваряне в пространството на листа. Преди да знае, че прави изкуство, преди професионалния ангажимент и артистична претенция, тя го прави като естествена потребност да отвори в себе си, да гребне и даде. Тази душевна щедрост се материализира в стотици малки, светли, прозрачни рисунки. Те обгръщат в сини, златисти и розови сияния преживяното, обичаното. Те ни отвеждат между фикцията и реалността, някъде между спомена, мечтаното и сънуваното. Отвеждат ни на друго, тихо място, в което времето е спряло, събитието се е оттеглило, останала е топлината на емоционално присъствие.
Чуйте интервюто на Бояна Андреева и Златна Костова с Калина Мавродиева от прикачения звуков файл.