Всяко мое участие в България през тези години е свързано с респект и уважение към моите колеги, казва мецосопраното Веселина Кацарова, която пристигна тези дни за участие в заключителния концерт на фестивала „Пиано екстраваганца“, и която ще изпълни ролята на Еболи в операта „Дон Карлос“ на Верди в Софийската опера на 20 и 22 октомври.
Тя припомня, че е пяла на сцената на Софийската опера, когато е била студентка. Тук е и нейният дебют, когато завършва Консерваторията, в „Набуко“, след което през месец юли 1989 г. напуска България, но както казва „не за да продължи да учи“, а защото е имала договори за работа в операта в Цюрих и във Виенската щатс опера (благодарение на маестро Херберт фон Караян). Затова и апелът й към младите певци е да работят „стъпка по стъпка“ (от лек към по-драматичен репертоар) така, както в началото тя се връща към Моцарт, въпреки договора, който има в Бордо за „Дон Карлос“ с Мирела Френи (1989 г.).
Една дълга кариера означава гласът и личността да се развиват, казва Веселина Кацарова и допълва: „Певците с трийсет и четирийсетгодишна кариера бяха пример за мен“. За дългата кариера е важно да имаш солидна вокална техника, да правиш по-малко експерименти с гласа (да не пееш болен), да имаш вродена, а не академична интелигентност, естетика, мъдрост, самочувствие, но не прекалено, дисциплина, както и желание да продължиш да работиш върху себе си.
От една година Веселина Кацарова е и артистичен директор на операта в Стара Загора. Думите й за родния град, за операта, за хората, които работят там, са пълни с любов. Категорична е, че хората трябва да бъдат мотивирани, да обикнат пак това, което правят. Желанието й е в България, както извън нея, да се събират различни култури. Като потвърждение на думите й – на 26 октомври тя ще пее в „Дон Карлос“ в Стара Загора заедно с френския певец Сирил Ровери, който ще гостува и в Софийската опера на 20 октомври.