Златният пясъчен часовник е спрял. Млаките златисти песъчинки вече не отмерват времето по онзи скучен и някак напрягащ начин. Фотографиите по стените ми говорят тихо, но с любов към изкуството. Всичко, което ме заобикаля разказва история – сантиментална, лична, пълна с емоции. От кухнята ме удря миризма на вкусотии – улична храна пречупена през призмата на Андре Токев и десерти, създадени от ръцете на Алекс Иванчев. Разбирам, че в това нестандартно пространство, в което се сблъскват поколения, разбирания и различни форми изкуство, човек има възможност не просто да се забавлява, а да твори – каквото иска, когато поиска. Започвам да се питам възможно ли е времето наистина да е спряло? И ако е, къде съм аз в момента? Тогава се появява тя – Елиза Токева, причината това място да съществува. От нея разбирам, че се намирам в безвремието. За тези отвън, които просто минават по ул. „Ангел Кънчев” 18, това е Оld is New, за мен вътре – новото артистично пространство, което вдъхва живот на старото. Бързам да науча историята му – кое откъде е дошло, защо е тук и какво иска да ми каже. Започвам да си мисля, че и вие искате да я чуете. Направете го!