Все повече рождените дни носят носталгия. Когато човек остарява, се случва едно нещо – миналото му става все по-голямо, а бъдещето – все по-малко. Голяма част от сетивата на човек угасват, но за сметка на това духовните сетива претърпяват развитие, претърпяват някакъв вътрешен духовен подем. Това каза в предаването „Нещо повече“ писателят Владимир Зарев дни преди своя юбилей.
В момента искам да напиша един роман за величието на старостта, за това колко прекрасни неща съдържа тя. /…/ Това, което много искам да разкажа, това е една красива, безнадеждна, невъзможна любов между един възрастен писател и една млада журналистка. Невъзможна, но наистина много красива и интересна любов. /…/ Може би ще го завърша някъде до края на март догодина. Когато завърша някоя книга, аз обличам бяла риза и изпитвам цялата носталгия по това, което е преминало.
На българския народ му липсват хора, които да го управляват, смята Владимир Зарев:
Убеден съм, че от българските политици, за жалост, в момента нито един от тях няма да остане по никакъв начин в историята, защото нашата политическа класа се оказа не само неподготвена, но и елементарна като мислене, като начин на действие, а също така и истерично лакома и егоистична. Това са хора, които мислят главно за себе си, а не за своя народ. Моята голяма надежда беше в създаването на гражданското общество. Дълбоко вярвам, че само гражданското общество може да озапти тази тотална несправедливост, която ни заобикаля навсякъде. Политиците превърнаха политиката в най-лесния и доходоносен бизнес. Този паразитен начин на съществуване на държавност е нещо ужасно.
Има надежда за България, защото този народ заслужава да оцелее. Надявам се, че в някакъв момент самите ние ще се събудим и ще се опитаме всички заедно да го преодолеем това зло, което ни заобикаля, и да се върне доверието в бъдещето.
Юбилея на Владимир Зарев ще бъде отбелязан с книга на Николай Димитров – литературна анкета, на 6 октомври в Софийската градска художествена галерия от 19 часа.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
