Обичаният актьор Владимир Пенев представи в ефира на „Хоризонт“ премиерния спектакъл „Клас“, който ще се играе в Театър 199. Пенев, който е режисьор на пиесата по Чарлс Еверед, поставяна за пръв път на европейската сцена, разказа как е започнала работата и как е попаднал на тази творба:
Владо Люцканов ми предложи тази пиеса – да я направим с Мила Люцканова – дъщеря му и аз да играя мъжката роля в нея, а, между другото, да потърсим режисьор, защото той не искаше да режисира дъщеря си. Но когато прочетох пиесата, реших, че всъщност ми е по-интересно да се опитам да режисирам представлението, отколкото да играе в него и да потърся съответно актьор и така попаднах на Юлиан.
Между другото, това представление е дипломната ми работа, защото аз миналата година се записах на специализация по режисура в НАТФИЗ, допълни Владимир Пенев и разказа как е избрал Юлиян Вергов за главната рола:
Обикновено подхождам така – четейки една пиеса първият човек, който видя, който ми се стори удачен за тази роля, обикновено на него предлагам. И в случая с Юлиан и „Клас“ беше точно така – още докато го четях, за да участвам в това престъпление, си казак: Това по-хубаво Юлиян ще го изиграе, отколкото аз.
Това е една човешка история за двама души, които се занимават с изкуство в различни области, каза още Владимир Пенев, допълвайки: Това, което мен ме интересува в цялата тази история – между другото тя е забавна, любопитна и вълнуваща, това не е някаква екзистенциална драма, това, което обаче мен ме интересува в нея е загубата на стойностите в обществото….. И това беше в центъра на моето вълнение, докато поставях това представление.
Владимир Пенев разказа и за премиерата в Малък градски театър „Зад канала“ на спектакъла „Пияните“ на Ивав Вирипаев под режисурата на Явор Гърдев, където Пенев изпълнява една от ролите:
Много харесвам този текст на Вирипаев. Мисля, че той е много смислен и той е много модерен, съвременен….Ние сме 14 души актьори, които обаче никога в представлението не сме по едно и също време на сцената….. Единственото, което обединява всички тези 14 герои е, че са мъртвопияни, каквото е и заглавието на пиесата.
И нито една от сцените не се занимава с това как един трезвен човек стига до това да се напие – всички те вече са във фазата на мъртво пияни, но също така нито един от тези 14 герои, 14 персонажа не е алкохолик.
Пиянството е една възможност, един шанс, който те си дават да надскочат ежедневието, прозата, да надскочат дребните теми в живота си и всъщност пиянството им да се окаже едно прозрение и да открият много сериозни, много смислени неща за собствения си живот, за живота на околните. Но пак казвам – всичко това е много смешно, това е комедия, това не е сложна, мрачна пиеса.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.