Казанлък е град на музиканти – тук са родени композиторите Петко Стайнов и Емануил Манолов. Казанлък е и град на художниците – ще споменем само Дечко Узунов, Ненко Балкански и Иван Милев. Но Казанлък и е градът на Чудомир. Тук е роден Димитър Чорбаджийски (както е истинското му име), тук се е завърнал след следването във висшето рисувално училище в София (където среща бъдешата си съпруга Мара, чието творчество също е представено в музея на Чудомир), тук е бил сътрудник, уредник и накрая директор на Историческия музей, тук е останал до края на живота си (е, пътувал е често до столицата). За Чудомир и литературно-художествения музей, носещ неговото име, разговаряме с дамата, която ръководи този единствен по рода си музей Добрина Матова. Единствен е, защото личността на Чудомир е уникална и той е еднакво силен в две области – писането и рисуването. В него се пазят не само оригиналните писания на Чудомир, но и над 2500 скици, портрети, акварели. Многопластов е Чудомир, усмивка предизвикват разказите му, но и тъга – така е с голямото изкуство. „Невероятен народопсихолог е“ – разказва Добрина Матова, „и в разказите, но и в акварелите с тези нарочно нарушени пропорции, който показват още по-точно чертите на характера на дадения герой“.
Един от най-големите и най-обичаните от казанлъчани фестивали са Чудомировите празници – те са винаги през пролетта, стартират на рождената дата на видния казанлъчанин – 25 март. „Тогава Казанлък се разбужда, за да почете своя Чудомир – Чудото. Следва цяла чудомирова седмица, изпълнена със събития – и в къщата-музей, и в читалището, и на изнесени сцени“ – разказва Добрина Матова. Чудомировите празници се организират от фондацията и музея, носещи името на Чудомир и община Казанлък. Раздават се награди – „Комедиен хит на сезона“ (последен засега носител е Мариус Куркински за „Черното пиле“), приз за най-добър хумористичен разказ (съвместно с вестник „Стършел“), и за най-малките – „Чудо-немирчета“ и „Малките нашенци“. Освен всичко друго, всяка година музеят „Чудомир“ представя по една специална тематична изложа – за 2017 тя е под мотото „Женските образи в творчеството на Чудомир“, миналата са били пейзажите, излезли под четката на големия майстор.
А всъщност всички ние знаем много за Казанлък просто защото сме чели разказите на Чудомир – в тях, ествествено, е вплетен местният градски бит и много от образите са си баш-казанлъшки, начело с как’ Сийка. „В момента, за щастие, Чудомир е много популярен, чете се, и продължава да бъде актуален“ – думи на Добрина Матова и бърза да се похвали и с една (даже) две много хубави новини: „С общите ни усилия на община Казанлък, музея и фондацията Чудомир вече е включен в учебниците, при това в двете му амплоа – в 8 клас в часовете по български език и литература децата ще изучават два негови разказа – „Есен“ и „Не е куче като куче“, а в учебниците за 7 и 9 клас по изобразително изкуство Чудомир ще се изучава в два раздела – „Карикатура“ и „Пропорции“.
На финала нека да кажем, че най-много посетители в музея на Чудомир идват от Варна (софиянци да се стягаме) и да завършим с една крилата мисъл на Чудомир (също вече включена в учебниците), която гласи „Няма лекарство за раждане и смърт, затова трябва да се наслаждаваме на промеждутъка“.
