Когато пиша една книга или текст, подсъзнателно си мисля дали във времето те ще говорят на някого, отбелязва Александър Секулов.
Всъщност разговорът на писателя е единствено с времето. То прекрасно пресява, то е единствено верният читател. Кога една книга ще оцелее занапред? Когато тя се е затворила в своята абсолютно неприкосновена сферичност, разполага с вътрешната енергия, която ще й помогне да се носи като дирижабъл през времето.
Поетичната книга има особена структура, вътрешни връзки между стиховете, в композиционно отношение би могла да бъде по-сложна от една прозаическа, защото връзките са много по-бързи и много по-гъсти, добавя Секулов.