„Защоо??? Гоше защо ме изостави, защо постъпи така със всички нас …. познавам те от както се помня .. не беше като всички останали.. беше мой брат моето момче моето ВСИЧКО . Винаги си бил до мен.. Никога не си ме оставял.. Защо сега ме остави ??? Хиляди въпроси братле без отговор … не трябваше така да става Дано да си на по-добро място.. Обичам те ОБИЧАМ ТЕ
Много МНОГО ТЕ Обичамм …..
Почивай в мир, наши приятелю! Винаги ще помня как се запознахме и всички мигове с теб ! Дано си на по-добро място ! „
Приятелите на Георги скърбят искрено за него. Не могат да повярват, че вече го няма. Въпреки това обаче смъртта му не е изненада за други. Георги е от децата, към които Съдбата не е била особено благосклонна. Живеел с майка си на квартира, баща им ги бил изоставил отдавна. Не се разбирал много с нея, бягал често от училище. Въпреки че е непълнолетен, той се издържал почти сам, като работел нелегално като сервитьор в различни заведения в ЖР „Тракия“. Последно е бил сервитьор в денонощен ресторант близо до Хлебозавода.
„Казваше, че не издържа, че никой не го е било грижа за него. Че няма място на този свят. Търсеше решение в алкохола, но то беше временно“, разказва негов познат.
Във фаталния ден Георги бил много депресиран и три пъти заплашил, че ще сложи край на живота си. След това изпил пет малки уискита на екс и излязъл от ресторанта. Вероятно е прекарал няколко часа сам, преди да вземе окончателно решение.
„Животът му беше ад. Чувстваше се ужасно сам и не можеше да разчита на никого за подкрепа. Обвиняваше себе си, че не може да се справи“, разказва близък на Георги.
След подобни трагедии обикновено си задаваме въпросите: Можеше ли някой да му помогне? Какво би станало, ако бях поговорил с него? Къде са учителите, социалните? Въпроси, които дори и да имат отговор, вече са безвъзвратно закъснели.
