Камъкът, с който великобританското разузнаване е шпионирало руснаци през 2006г., вече не е само мит, а беше признат за напълно съществуващо разузнавателно средство, поставено в Москва. Преди ерата на електрониката под „шпионски камък“ се е разбирало също замаскирана кутия с вид на камък, в която е имало човек, но в сегашния случай става въпрос за предавател, който е излъчвал уловените в обхвата му сигнали към приемниците на английското разузнаване. Все още не е потвърдено за какъв сигнал точно става дума – звуков, видео или цифрова комуникация, но стана известно, че комуникацията с него е извършвана от английски агенти в непосредствена близост до устройството.
Според източник от високо ниво на Британската държавна йерархия потвърждението на руските обвинения вади наяве само част от истината. Оказва се също, че руснаците са открили два такива камъка, взели са един от тях, за да го изследват, а другия са оставили с цел да използват разкритието за политически цели.
От световните медии напомнят как всичко започва с един документален филм по руската телевизия, в който се описва операция по разконспириране на акция на великобританското разузнаване, докато не се стигна в сегашната ситуация, в която от Лондон започват да си признават за шпионските камъни.
Международната шпионска афера започна да предизвиква все по-бурни дискусии по света. Наяве наизлизаха и стари забравени случаи на подобни способи на други държави. У нас обаче най-наболялата тема, която успя да разгорещи настроенията по повод великобританския „шпионски камък“, се оказа въпросът за разузнавачите и разсекретяването на имената им. „Пред очите ни две държави водят своеобразна шпионска война – едните се опитват да разкрият разузнавачите на другите, а вторите – да излязат сухи, като че ли няма такова нещо. В този момент в България си обявяваме разузнавачите и ги анатемосваме…“, изказват се възмутени коментатори. Не са малко и скептиците, според които „в 21в. да се крият предавателни камъни в градинки е, меко казано, несериозно“.