Певецът, композитор и продуцент Димитър Аргиров сподели за читателите на в. „Доктор” как се грижи за своето здраве.
– Г-н Аргиров, как се чувствате на 50? Вие сте и млад баща. На колко години са синовете ви?
– Чувствам се много добре. Ангажиран съм постоянно с децата, със семейството, с музиката. Синовете ми Владимир и Дамян са съответно на 4 и на 7 г. Имам и голям син от първия брак, който е роден 1991 г. и живее в Италия.
– Как се грижите за здравето си?
– Напоследък съм се отдал на здравословно хранене, защото бях напълнял – стигнах 106 кг. Качването на килограми започна, когато отказах цигарите през 2007 г. Само за няколко месеца качих 10 кг. Разделното хранене ми помогна да отслабна и продължавам да работя по въпроса. Храня се по пет пъти на ден, но по мъничко и всеки път ям различен тип храна, да не смесвам трите основни групи – въглехидрати, белтъчини и мазнини. Така за около месец, без изобщо да гладувам, успях да сваля пет килограма и продължавам да свалям, за да си върна старата форма. Това е свързано и с физическа активност. Ходя два пъти в седмицата на басейн и гледам да се движа повече в ежедневието си. Системата ми за отслабване наистина работи. Доволен съм. Свикнах да се храня разделно. Усещам как самият организъм си го иска. Като видя сандвич – месо и хляб, не ме привлича, не ми е вкусно. Ям предимно зеленчуци и плодове. Месо ям минимум три пъти в седмицата. Намалил съм млечните продукти с изключение на киселото мляко. Вече усещам какво си иска организмът.
Димитър Аргиров като народен певец
– Боледували ли сте наскоро?
– Миналата година получих сърдечен пристъп, от който ми остана екстрасистолия. Ходих по много лекари, лежах и в болница за седмица. Правиха ми много изследвания, даже коронарография, но не можаха да установят каква е причината. Откакто започнах да се движа повече – да плувам, да ходя и да тичам, а също и откакто започнах да се храня разделно, екстрасистолите изчезнаха. От около два месеца нямам абсолютно никакви оплаквания.
Веднъж седмично си правя кардиограма при личния лекар
но това, което беше преди, в момента го няма. Може би и психологически съм се настроил правилно, защото много от заболяванията са свързани с главата.
– Преди това лежали ли сте в болница за сериозен здравословен проблем?
– Не. Най-много да съм боледувал от грип. Лекарства никога не съм пил. Затова и сърдечният пристъп ми дойде като гръм от ясно небе. Но определено пристъпът беше свързан с прекомерно ядене. Не си давах сметка за това какво и колко ям.
– Откъде си намирате качествена храна?
– Аз съм късметлия, защото тъстът и тъщата живеят в малко градче в Северна България – в Гулянци. Имат си градина, отглеждат зеленчуци. Отглеждат и пилета. Винаги купуваме прясно месо от производители. Откакто се прибрах в България, не съм купувал месо от магазин. Винаги имаме домашно отгледани пресни зеленчуци, без да са пръскани с химически препарати. Това също е много важно – храната да е чиста от химия. Ако хапна нещо и не е чисто, го усещам веднага. Самият организъм ми го отхвърля. Всички в семейството ограничаваме пакетираните храни с многото Е-та. Не ги купуваме и не ги даваме на децата. Просто са забранени. Много рядко ще им купим шоколад, ще им приготвим някакви сладки неща вкъщи или ще ги вземем от някоя пекарна. Затова и децата са здрави. По-малкият само веднъж в живота си е взимал антибиотик, и то заради бактериална инфекция. Той много бързо преодолява вирусите.
Димитър Аргиров със семейството си
– Ползвали ли сте някога услугите на чакръкчии, на алтернативни лечители?
– Да, преди около 15 г. Още живеех в Италия, когато получих дископатия – дискът между два прешлена на кръста беше направил излив. Това показваше магнитният резонанс. Започнаха да ме лекуват с инжекции. Но аз си влачех единия крак, не можех да ходя от болка. Прибрах се в България и брат ми Илиян ме свърза с човек, който е живял в Непал и практикува лечебни масажи. Ходих три пъти при него. Първия и втория път ми масажира само краката, а третия – двете ръце. Изобщо не ми е пипал кръста. Когато отидох при него първия път, едва ходех. Излизайки от дома му в жк „Белите брези”, той ми каза да отида пеша до НДК. Наистина го направих. Усещах, че ме боли, че съм изморен, но като станах сутринта, нещата бяха коренно различни. С тези три сеанса той ми излекува дископатията. Показа ми и упражнения за разтягане на големия нерв, който върви по краката – нервус ишиядикус. Ако понякога ме заболи кръстът, правя тези упражнения. Препоръча ми да ходя с широки крачки, с опънати крака, дори да ме боли. Така около пет години изобщо нямах болки в кръста. Този лечител ми каза, че всеки медикамент вреди на гръбнака, а
операция на дискова херния те осакатява
за цял живот. Склонен съм да му вярвам, защото той ми помогна.
На корицата на албума „Песните на нашите деца” са синовете на Димитър Аргиров в народна носия – Дамян и Владимир. И двамата ходят на народни танци
– С какво може да се похвалите за юбилея?
– Тази година ще премине под знака на юбилея. Главното събитие е мой концерт с участие и на колеги на 1 октомври в Студио 5 на НДК. Поканил съм народните певици и певци Янка Рупкина, Костадинка Танчева от ансамбъл „Сите българи”, Соня Чакърова, Силвия Димитрова, Благовест Бичаков, Николай Панайотов. Ще стане купон.
– Явно сериозно сте се преориентирали от рока към народната музика.
– Така е. В момента има възраждане на фолклора. Мегданите са пълни. Хората се радват на автентични песни. Искат да се хванат на хорото, да се веселят. Сега подготвям самостоятелен нов албум за 50-годишнината ми, който ще се казва „Пирински цветя” и ще съдържа 14 или 15 песни в мой аранжимент. Повечето от предишните ми записи бяха с аранжименти на Никола Ваклинов. Отделно имам концерт, заснет на видео, който ще издам на DVD. Ще има и луксозно издание, в който ще събера и CD, и DVD.
От репертоара на баща ми, Илия Аргиров, останаха над 200 народни песни от Пиринската фолклорна област. От тях съм издал само 25. Затова и не се замислям да правя други или да пиша авторски песни. Тези ще ми стигнат за цял живот – да ги пея и записвам. Освен това от последния албум на баща ми през 2009 г. останаха неиздавани записи. Имам идея да ги издам в негова памет като наши дуети. Така ще се затвори трилогията от моя албум „Песните на баща ми”, неговия албум „Моите песни” и общия ни албум, който вероятно ще се казва „Нашите песни”. А догодина ще издам закачливи песни за моми и за ергени, за любов. Идва ми също да издам албум с емигрантски народни песни заради моята дългогодишна съдба на емигрант. Важното е да запазя, обогатя и доразвия наследството на баща ми.
Мара КАЛЧЕВА, в. „ДОКТОР“