Разбрах за падането на Тодор Живков от една госпожа, която качил в зеления москвич, с което карал такси на 10 ноември 1989г.
На 10 ноември 1989 г. бях шофьор на такси. Карах си зеления москвич в центъра на София, вече бях напуснал група „Старт“ като барабанист. Радвах се на това, че имахме право да караме частно такси. Това беше голям хит. Доктори, музиканти и артисти бяхме станали таксиметрови шофьори. Между другото, един от първите ни записи, който прозвуча по онези времена е една песен – „Бюрократ“, която записахме нелегално тогава в студиото на „Балкантон“. Качих една госпожа, която се беше напила следобед. Казах й: „Госпожо, още не е ракиено време“. Тя ми отвърна: „Извинявам се много, момче, но разбрах, че Тодор Живков е паднал“. Така разбрах тази новина. След това веднага се прибрах, пуснах си „Свободна Европа“ и разбрах официално, че Тодор Живков е паднал.
Аз съм човек на свободата – анти-фашист, анти-комунист, сподели Васки Кръпката.
Васко Кръпката е сигурен, че има сериозна промяна от 1989 до днес. Той припомни абсурдите на комунизма, който забраняваше саже отиването на Петрич без открит лист.
Само че, не се случи основното – не се събудиха хората. Приспивачите се оказава особено силни. Те се оказаха медийно и финансово много силни. Наложи се една друга суб-Халтура, пост-ТКЗС-арска, мазна…
Комунизмът може да „падне“ в трите минути на една песен. Иначе е по-сложно, смята Васко Кръпката днес. Той сподели, че винаги гласува, като „в 99 процента гласува по убеждения и с чиста съвест“. Понякога обаче му се налага да гласува „с отвращение“.
Цялото интервю с Васко Кръпката можете да чуете в звуковия файл.