Отношенията между Турция и ЕС навлязоха в едно блато, от което много трудно ще излязат през следващите няколко години.Диалогът между Анкара и Брюксел се усложни. това обобщение направи в предаването „Събота 150“ преподавателят по международни отношения в Университета за национално и световно стопанство доц. Пламен Ралчев:
Вероятно ще има затишия в тези отношения, вероятно ще има моменти на ексалация и активизация, ако отново имаме ситуация с изостряне на бежанския поток и мигрантския натиск върху ЕС от турска територия. Не очаквам в близко бъдеще сериозни опити за активизиране на преговорите и за задълбочаването им.
Прекалено много въпроси нямат отговор и са на „червената линия“, подчерта Ралчев и припомни сложната предистория на днешните отношения:
60 години тази държава чака да бъде припозната, да бъде приета, да бъде включена по някакъв начин. допреди десет години членството на Турция в европейската интеграционна общност, в ЕС, беше въпрос на идентификация. С управлението на Партията на справедливостта и развитието обаче тази европейска идентификация, тази западна ориентация на Турция все повече започваше да губи тежест. Цялостната външна преориентация на Турция, вътрешнополитическото й развитие през последните години доведе до една многопосочност в турската външна политика, до опити да се развиват и други направления. Президентът Ердоган започна да си позволява много рязко и остро да заявява, че Турция не се нуждае само и единствено от Европа и ЕС, че може да развива и други перспективи в своята външна политика, и че ЕС не бива да си позволява да бъде в ролята на ментор по отношение на Турция. Нещо, което много отличава Турция от всички други страни-кандидатки за членство.
Пламен Ралчев уточни, че двойствената роля на Турция – и като кандидат за членство, и като стратегически партньор, много затруднява ситуацията, а за ЕС би било много трудно да бъде ментор на такава страна:
Тази двойствена роля трябва да бъде разрешена – ЕС като какво гледа на Турция – като на стратегически партньор, или като на страна, която, доста лицемерно е да се твърди, че въобще Турция някога би могла да се присъедини към ЕС… Тук е налице с години поддържано политическо лицемерие. Трябва да се реши този проблем: със страна-кандидатка ли комуникираме, или със страна – стратегически партньор.
Европейският съюз не може без Турция, най-малкото защото Турция е на стратегически важна външна граница на Съюза, изтъкна още доц. Ралчев:
ЕС вероятно ще бъде склонен да продължи да плаща на Турция. И в миналото този подход ЕС да плаща да сигурност на своите външни граници работеше по отношение на Северна Африка. за съжаление той не беше ефективен, но така или иначе ЕС няма друг подход, няма други инструменти, с които да управлява сигурността по външната си граница. Турция ще бъде възприемана като филтър, като буферна зона на ЕС.
Евентуалното „замразяване“ на преговорите с Анкара Пламен Ралчев коментира така:
На ниво ЕС това решение ще бъде взето трудно. Европейският парламент ще бъде и е институцията, която ясно заявява желанието тези преговори да бъдат „замразени“, докато Европейската комисия ще продължи да лавира, ще търси междинни варианти, варианти за „претопляне“ на отношенията с Турция.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
