Старите ирландски легенди разказват за ужасната призрачна банша, която предсказвала смъртта на този, който я срещне или чуе. Тя се явявала само пред потомците на пет ирландски рода: О’Нийл, О’Брайънс, О’Конърс, О’Грейдис и Кавана, както и на техните далечни роднини. Затова някои я смятали за призрак на починала жена, принадлежала към някоя от тези фамилии. Понякога се появявала като млада жена, която разресва косите си с гребен, друг път – като дрипава баба или перачка, която пере кървавите дрехи на тези, на които им предстои да умрат. Винаги е с качулка на главата. Може да приема и образа на животни – гарван, кон или невестулка. Плачът й понякога звучи като скърцане на клони, друг път прилича на вика на бухал.
Думата „банша”, по всяка вероятност, идва от ирландското bean sídhe, bean – означава жена и sídhe или Ши – семе, което заедно може да се преведе като „жена от семена” или „жена от друг свят”. Образът на баншите води началото си още от келтската митология. По-късно се появява и в различни литературни произведения. Омагьосаната гора от легендата за Крал Артур е пълна с феи-банши. Понякога образите на баншите са близки до тези на русалките – те отвличат странстващите рицари, карат ги да се влюбят в тях, а после ги изоставят безсилни и самотни. Банши има и в произведенията на съвременни автори като Тери Пратчет, Клифърд Саймък и Джоан Роулинг.