„Опитах да й направя изкуствено дишане, но не реагира. Последната снимка, на която си спомням да сме двамата, е една, на която тя е в скута ми на един фотьойл, където всъщност почина“, си спомня той.
Шон по-късно разбрал, че Ерин е умряла в същия момент, когато е била застрелена, защото куршумът я пронизал в сърцето. Много години след това, той все още се бори с различни проблеми заради травмата.
„Тийнейджърските ми години бяха много разрушителни. Не исках да ходя на училище и бягах от дома си няколко пъти“, разказва той.
Нещата започнали да се променят, когато му се родил син.
„Заради сина ми спрях да консумирам наркотици и алкохол. Той е невероятно момче и си поговорихме и за оръжията. Исках да бъда сигурен, че знае какво ми се случи, и да бъде внимателен“, разказва Шон.
Той все още се бори с болката заради инцидента с Ерин.
„Има и тежки дни. По-рано бях мрачен и депресиран, но сега с ходене на църква, с разговори с партньорката ми или с моя терапевт, стигнах до стадий, когато мога да се успокоя и да си простя“, завършва Шон.
Той в къщата си съхранява неща, които му напомнят за Ерин – нейни обувки, медалите, които е спечелила, рисунки, а има и татуировка с нейното име. Казва, че сега се е съсредоточил да има щастливо бъдеще.
Превод и редакция: БЛИЦ
[youtube https://www.youtube.com/watch?v=VbNOaZbWdwk]
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1447172591696-0’); });