Както посочва съавторът на това откритие Майкъл Бърджин, ако човек прекара и една минута под такава „дъга”, той ще поеме такава доза токсини и опасни твърди частици, все едно цял ден е дишал градски въздух, замърсен с отпадъчни газове от автомобили и промишлени предприятия. Годишно хората и промишлените предприятия по света произвеждат около два милиарда тона течни и твърди отпадъци. Голяма част от тях се изгарят на сметища, които в развитите страни обикновено са далече от населени места и пътища, в обекти с инфраструктура за утилизация.
В Индия обаче, положението е различно. „Когато се движите по индийска улица, ще забележите, че покрай пътя има огромни купчини боклуци, които набъбват до момента, когато ги подпалят. Дори и в големите градове като Бангалор и в райони с относително високо благосъстояние тази стратегия на „утилизация” е нещо обикновено. Последиците за екологията обаче са плачевни. Събраните образци от дим от 24 горящи сметища в Бангалор и анализът на „дъгата” от емисиите в тях показват, че те съдържат всички възможни токсини, а смъртоносната им сила е толкова висока, че те изключително бързо убиват клетъчните култури, които учените използвали. Установено е, че димът от сметищата предизвиква стотици пъти повече мутации и срив на ДНК в сравнение с обикновения замърсен въздух. Учените съветват индийците да изгарят боклука максимално бързо и огънят да е силен, а след това да се гаси, за да се предотврати тлеенето на пластмаси хартия, когато се отделят максимални дози токсини.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1447172591696-0’); });
