В процеса на така наречения хидроразрив или фракинг фирмите помпат пясък и вода дълбоко под земята под високо налягане с цел извличането на петрола и газа от пласта.
Някои собственици на по-стари установки се обърнаха към местните регулатори с жалби за това, че техните кладенци са напълнени с вода. В определени случаи нивото се оказва толкова високо, че водата просто излиза на повърхността. Други казват, че са били принудени да закрият установките си заради появилите се неизправности.
Няколко случая са били разгледани в съда. Фактът, че новите кладенци изтласкват старите, не е новина. Проблемът е в това, че шистовите компании са започнали да употребяват нови технологии за хоризонтално копаене.
Almont Energy LLC и TLS Oil & Gas Inc., оператори на вертикални кладенци в Оклахома, през миналата година са завели дело срещу Newfield, твърдейки, че работите по фракинга, които провежда компанията, са довели до напълването на кладенците на Almont с вода, което е оказало негативно влияние върху възможността за бъдеща работа на установката. Адвокатите на Almont и TLS отказаха да коментират делото, заведено във федералния съд.
Междувременно представителят на Newfield Синди Хаслер отбеляза, че компанията се опитва да действа проактивно, когато разбере за потенциални повреди на кладенци заради фракинга, и се стреми да обезщети чрез финансови компенсации пострадалата компания, ако в хода на инспекцията действително се установи, че има повреда.
Джеймс Уест, анализатор от Evercore ISI, който се занимава с изучаването на повредите от фракинга, отбелязва, че специално безпокойство предизвика проблемът в региони, като Оклахома и Тексас, където новите кладенци са изкопавани насред старите, чиято възраст наброява десетки години. „Този проблем придобива все по-сериозни мащаби”, признава Уест, отбелязвайки, че през 2013 година властите на Колорадо са въвели определени норми за регулация, разбирайки за потенциалните заплахи от фракинга.
Превод и редакция: БЛИЦ
