Доста странен е начинът, по който ген. Атанасов определя традиционната десница, защото първата формация, за която той говори, е „Да! България“, а тя е нова формация.
Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ политологът доц. Румяна Коларова
По-тежък проблем е опитът да се обедини дясното в опозиция чрез противопоставяне на управляващите, категорична е Коларова, която изтъкна, че „непримиримата опозиция“ на сегашното управление в НС са БСП и ДПС. От тази гледна точка, доста парадоксално е да търсиш определение чрез опозиция.
Вижте, това е един от основните проблеми при всички обединения вдясно – опита на част от политиците с опит и ясна дясна идентичност да се преоснове, да се предефинира, тяхна партийна формация, от една страна. От друга страна, разбира се, винаги има група, която държи на приемственост, на етикет, на марка. Дори знаете „марката СДС“ е доста употребявана фраза. Но, това е едно противоречие, което не знам кога и по какъв начин политиците вдясно ще осъзнаят, че е неприемливо за избирателите.
Друг проблем е свързан с това, че предизборно „ДСБ“, „Нова Република“ и „Да! България“ са се определяли като опозиция, а в демокрациите избирателите обикновено не гласуват за партии, които се определят като опозиция, а за такива, които имат намерение да управляват.
Разбира се, има варианти, при които десни партии търсят своята идентичност чрез разграничаване, но това разграничаване е свързано с приоритети, а не свързано с управление. Честно казано, аз не знам европейска демокрация, в която десните партии да се дефинират като опозиция една на друга. Това е едно изключение.Много рядко, да не кажа никога.
Местната власт и местните избори са винаги възможност за ново начало, заяви Коларова по повод амбициите на десните партии. Предстоящите местни избори са възможност нови партии да влязат в местната политика, но повечеот от членовете на Реформаторския блок имат свои представители в местната власт, допълни тя.
Димитър Делчев от Движение „България на Гражданите“ изтъкна, че всяка от партиите в т.н. демократична общност „претърпява процеси на ремонт, на обновление“ и изтъкна че смяната на ръководството на ДБГ ще бъде на конгрес през септември, когато ще бъде взето решение и за бъдещият път на формацията. Според него обаче изборите са показали, че никоя от частите на демократичната общност не е достатъчно силна сама и те трябва „да си подадат ръка и да работят заедно“.
С его напред не става. Не става! Всеки, който подходи с егото си пред носа си, е обречен на крах и това се показа последните 3-4 години. Смятам, че пътят на обединението на десницата трябва да е различен от пътя, по който тръгна РБ. Тук въпросът не е 4-5-6 или колкото там човека да седнат на една маса да подпишат едно коалиционно споразумение и да кажат от днес сме заедно, защото това е механично и изкуствено. Тук говоря за обединение зад каузи, взаимодействие по определени теми.
