Зимните наводнения по това време са нещо съвсем нормално за града на светлината, но на 21 януари 1910 г. нивото на реката започва да се покачва доста по-бързо от обичайното.
В следващата седмица хиляди парижани напускат домовете си и града,
бягайки от водата, напълнила сградите и цели улици, блокирайки по-голямата част от инфраструктурата на Париж, пише vesti.bg.
Полицаи, пожарникари и дори войници формират отряди, които на лодки обикалят града, спасяват жители от вторите етажи на сгради и им оказват първа помощ. Засегнатите са откарвани във временни убежища в църкви, училища и правителствени сгради.
И въпреки че нивото на реката продължава да расте и в един момент заплашва да излезе от коритото си, работниците успяват да овладеят положението с бърза и ефективна работа по изграждането на устойчиви диги.
След като водата достига и до железопътната гара Орсе, релсите ѝ бързо са покрити с повече от метър вода.
За да продължат да се придвижват през града, гражданите използват лодки или временно построени дървени пътеки, поставени от правителствени инженери или самите парижани.
На 28 януари 1910 г. водата достига до своето най-високо ниво – 8,62 м. над максималната допустима височина. За 10 дни водата достига до най-високото си ниво, а на 35-ия изчезва напълно.
За щастие и изненада, въпреки че наводнението в града продължава повече от месец и нанася щети на стойност от над 400 млн. франка (1,5 млрд. днес), нито един човек не губи живота си вследствие на бедствието.
Отчасти това се дължи на добрата организация и готовността на полицията и пожарната, както и на самите парижани да си помагат едни други. От друга страна се дължи на късмет и фактът, че реката се покачва сравнително умерено и дава време за реакция на хората.