През май общият показател на бизнес климата в България се повишава с цели 3,2 пункта спрямо предходния месец, когато нарасна с 0,7 пункта, достигайки нов близо 9-годишен връх, показват резултати от последно проучване на Националния статистически институт (НСИ).
Солидно подобрение на стопанската конюнктура е регистрирано във всички наблюдавани отрасли – в промишлеността, в строителството, както и при търговията на дребно и в сектора на услугите.
Индексът, определящ бизнес климата в промишлеността, се повишава през април с 1,3 пункта след негова стабилизация месец по-рано, главно поради оптимистични очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия през следващите шест месеца. Леко подобрение се отчита и при настоящата производителна активност, докато прогнозите на предприемачите в сектора се следващите три месеца са по-резервирани, показват резултати от анкетата на НСИ.
Основната пречка, затрудняваща развитието на този отрасъл, продължава да бъде свързана с несигурната икономическа среда, следвана от недостига на работна сила.
По отношение на продажните цени в промишлеността преобладаващите очаквания на мениджърите са те да останат без промяна през следващите три месеца, показва проучването на НСИ.
Графика на общия бизнес климат индекс на България
През май показателят „бизнес климат в строителството“ също бележи добро повишение от 2,9 пункта, след като месец по-рано нарасна с 1,9 пункта. Поредното подобрение в сектора се дължи на по-благоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на техните предприятия. По-оптимистични остават и мненията на предприемачите относно настоящата строителна активност, както и очакванията им за дейността през следващите три месеца. Последната анкета на НСИ обаче отчита увеличаване на броя на клиентите със закъснения в плащането.
Най-сериозните проблеми, затрудняващ дейността на предприятията в този сектор, са свързвани с конкуренцията в бранша и с недостига на работна сила.
По отношение на продажните цени в строителството, преобладаващата част от мениджърите в сектора предвиждат запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Здрав ръст с 5,6 пункта през май след повишение с 2,1 пункта през април регистрира и съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“, като това се дължи на подобрените оценки и очаквания на търговците на дребно за бизнес състояние на техните предприятия. Същевременно повишен оптимизъм се регистрира и в техните прогнози относно обема на продажбите и на поръчките към доставчици (постъпващи както от вътрешния, така и от външния пазар) през следващите три месеца, показва проучването на НСИ.
Основните фактори, затрудняващи развитието на дейността в отрасъла, продължават да са свързани с конкуренцията в бранша, с недостатъчното търсене и с несигурната икономическа среда.
По отношение на продажните цени в отрасъла и тук преобладаващите очаквания на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
В същото време съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства през май с цели 4,7 пункта след като през предходните два месеца остана почти без промяна, което се дължи на подобрените оценки и очаквания на мениджърите за състоянието на техния бизнес. По-благоприятни са и мненията им по отношение на настоящото и очакваното в бъдеще търсене на услуги.
И тук конкуренцията в бранша, както и несигурната икономическа среда остават основни пречки за развитието на бизнеса в сферата на услугите, но през последния месец се наблюдава намаляване на негативно влияние на втория фактор, отчита НСИ.
Относно продажните цени, по-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в сектора да останат без промяна през следващите три месеца.
Резултатите от четвъртото за настоящата година проучване на НСИ продължават да показват солиден подем на общия бизнес климат в страната към нов близо 9-годишен връх (най-високо ниво от края на 2008 година насам), като в същото време този индикатор продължава да се задържа трайно над неговото дългосрочно осреднено ниво.
Националният статистически институт представи и данни, показващи подновено нарастване на производствените цени през април обратно към тяхното най-високо ниво на годишна база от есента на 2012-а година насам, отчетено през февруари.
Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повиши през април с 0,9% спрямо март, когато се понижи с 0,5 на сто. Увеличаване с 2,6% на месечна база бележат цените в добивната промишленост, докато тези при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ нарастват с 2,5%, а в преработващата промишленост – с 0,5 на сто.
Графика на производствените цени на годишна база
На годишна база общият индекс на производствените цени в страната се повишава през април с 5,4% след растеж с 4,1% месец по-рано, като цените в добивната промишленост се увеличават с 6,8%, в преработващата промишленост – с 6,3% и при производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ – с 2,6 на сто. Това представлява пето поредно повишаване на производствените цени, след като през декември 2016 година те нараснаха за пръв път от средата на 2015-а, повишавайки се с 2,6% на сто. Повишаването на производствените цени през април с 5,4% (спрямо април 2016-а година) доближава растежа с 5,9%, достигнат през февруари (най-солидно увеличение на цените от октомври 2012 година).
Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България през четвъртия месец на годината е с 1,3% над равнището от март и регистрира повишение с 3,1% на годишна база (спрямо април 2016-а) след годишно повишение с 2,1% през предходния месец. В същото време индексът на цените на производител на международния пазар остава на нивото от март, но нараства с цели 8,4% спрямо година по-рано.
По-рано този месец НСИ оповести доклад, според който инфлацията (потребителските цени, или индексът CPI) в България се повиши през април с 0,7% на месечна база и нарасна на годишна база с цели 2,6%, като това представлява най-високо равнище на годишната инфлация в нашата страна от юни 2013 година насам.
Днешните данни за производствените цени изглеждат като предпоставка за по-нататъшно ускоряване на потребителската инфлация през следващите месеци и са пореден ясен знак за трайно измъкване на българската икономика от дефлацията и стагфлацията, в която тя се намираше от октомври 2015 година до ноември 2016 година включително.