Александър Сираков: България изостава с включването си в новия Път на коприната

Гласувай за статията

Логистичен център на полско-беларуската граница по маршрута на новия железопътен Път на коприната

Китайската инициатива „Един пояс, един път“ събра през седмицата на двудневен форум в Пекин представители на близо 70 страни. Тя се състои от два панела – икономически пояс на Пъта на коприната и морски Път на коприната на 21-и век. България изостава с привличането на китайски инвестиции, заяви в предаването „Събота 150“ инвестиционният банкер Александър Сираков, който работи в Китай. За България проектът на Китай „Нов път на коприната“ е стратегическа възможност за участие в новосформиращ се пазар, който обхваща страните от Азиатския байсейн, Близкия Изток, Средна и Западна Европа, подчерта той:

Буквално и преносно, ние вече изпуснахме един влак. Тази инициатива представлява една инфраструктурна свързаност между Китай и Западна Европа. В този смисъл в нашия регион България е пряк конкурент и партньор с непосредствените ни съседи Сърбия и Гърция. Истината е, че през последните години съседите имат вече конкретни успехи. Наблюдаваме процес на концентрация на подобни инвестиции в Гърция. Други инфраструктурни проекти, които просто подминават България: скоростната ЖП линия на Пътя на коприната преминава през Македония, Сърбия и Унгария. Има проект, свързващ река Дунав, Морава, Вардар и Егейско море… Сръбското дипломатическо присъствие в Пекин също е доста засилено. По отношение на дипломатически визити, дипломатически обмен категорично изоставаме.

Географската, културна и езикова дистанция между България и Китай не е никак малка, предупреди Александър Сираков, според когото проактивно представителство на страната ни в Китай е силно препоръчително:

ЕПА/БГНЕСНаблюдението ми за момента, че най-активното установяване на търговски и бизнес контакти с Китай са частни български асоциации и фирми. В този смисъл е препоръчително да имаме засилено политическо присъствие в Пекин по отношение на икономически и културни въпроси.

В големия китайски проект на този етап става въпрос преди всичко за мащабно държавно участие, мащабни държавни проекти и държавна ангажираност, категоричен бе Сираков:

В момента трябва да мине политическият булдозер, който да установи необходимата технологична и законодателна инфраструктура, политиките, които впоследствие да прокарат пътя за частни инвестиции.

Друга инициатива, която би имала много позитивен ефект е откриването на самолетна линия София – Пекин, смята Сираков.

От римско време са отъпкани инфраструктурни пътеки, които продължават да са в основата и на съвременната инфраструктура. Не се иска много, повече е въпрос на политичееска инициатива и активност, на доказателства, че България проявява интерес към тези проекти. Тази позиция изрази в предаването „Събота 150“ професорът по медународни отношения от УНСС Динко Динков. По думите му, ние залагаме до голяма степен на остарял, парализиращ модел на международна търговия и не обръщаме внимание на тези, силно интригуващи останалия свят идеи:

Само за изграждането на тези инфраструктурни проекти на три континента – Азия, Европа и Африка, Китай е способен да задели 124 милиарда долара. Нека сравним с плана на Световната банка за нов план „Юнкер“, където усилията се мобилизират някъде за 75 милиарда долара за развитие на целия свят. Китайският президент потвърди, че Китай е способен да инвестира във всички страни, които приемат китайските проекти някъде около 800 милиарда долара, и то в обозрим срок. Това са огромни инвестиции. Ако ние останем встрани от тях трябва много сериозно да се разтревожим за положението си в променящия се с много висока динамика свят. Не бива да разчитаме само на дипломатическата служба. Нужно е нашето обществено мнение по-добре да вникне в съвременните реалности.

Двата коментара в детайли можете да проследите в звуковите файлове.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар