За разлика от повечето екзекуции, които целят провиненият да умре бързо, основната идея на линчи е грешникът да страда и да умира бавно и мъчително. Екзекуторите винаги преброявали след колко разреза осъденият губи съзнание или умира – от това проличавало колко издржлив и непокорен е той.
Обреченият бил завързван здраво за дебел дървен кол, така, че да не може да се освободи или да избяга. След това екзекуторът започвал да прави прорези по живата плът. Най-често се започвало от гърдите, където систематично се премахвали цели мускули, докато почти не се видели ребрата.
След гърдите идвал ред на ръцете и после се преминавало към краката. Докато екзекуторът стигнел до долните крайници, най-често съгрешилият вече бил мъртъв, но разрезите и разчленяването продължавали, за да може след като осъденият бъде свален дървения кол, да бъде пренесен в кошница.
Смятало се, че разчленяването е един вид наказание както в този живот, така и в отвъдния.
Китайските закони не предлагали точни инструкции за извършване на метода, затова изпълнението било различно според региона. Според някои източници осъдените умирали за по-малко от 5 минути, но в други случаи мъчението продължавало с часове, докато на тялото не били нанесени повече от 3000 разреза.
Това, разбира се, зависело и от дълбочината на разрезите и уменията на екзекутора. Понякога на екзекуторите им домилявало за осъдените за по-леки провинения, затова ги убивали по-бързо.
Семействата, които може ли да си позволят, заплащали на екзекуторите да убият техния осъден роднина по-бързо и да го пощадят от бруталното мъчение.
Линчи бил предназначен само за най-тежките престъпници, не всеки осъден на смърт е бил непременно подлаган на този брутален метод. Линчи се прилагал само на хора, извършили изключително тежки престъпления като държавна измяна, серийни убийства, убийство на баща или майка и убийство на господаря си.
Докато много от древните истории за линчи са митологизирани и преувеличени от Запада с цел да се покаже „дивашката“ култура на мистериозния китайски народ, има и достатъчно реални доказателства, че жестокият метод е съществувал.
Заснетата във филм екзекуция от 1905 г. на Фу Чо Ли, виновен за убийството на своя господар – монголски принц, е едно от тях. Това се смята и за последната екзекуция чрез линчи, тъй като само две седмици по-късно методът е забранен със закон.
Източник: vesti.bg
