Документалният филм „Добрият пощальон” на режисьора Тонислав Христов е сред селектираните за тазгодишното издание на международния фестивал за независимо кино „Сънданс“, създаден от американския актьор и режисьор Робърт Редфорд. За втори път българско заглавие стига до престижния кинофорум. Лентата е копродукция между България и Финландия. „Добрият пощальон“ спечели една от наградите на 15-ото издание на Международния фестивал на филмите за човешките права в Женева, отличие за лентата бе присъдено и на фестивала в Триест.
Документалната история представя село в Югоизточна България на границата с Турция – място през което преминава мигрантския поток у нас. В селото, което се обезлюдява и опустява, пощальонът Иван се кандидатира за кмет с цел да го съживи чрез прием на мигранти. Идея, с която не всички жители са съгласни.
Филмът отразява паралелно две драми: едната на свят, който бяга, другата на свят, който чезне, поставяйки в центъра на вниманието човечността, опитвайки се да помири надеждата на бежанците за по-добър живот с тази на местните жители в запустяващо село, се казва в мотивацията на една от присъдените награди:
Това е филм, който вярва в диалога, в демокрацията, дава гласност на прозорливостта и благородството на обикновените хора, предизвиква размисъл относно човешките решения.
В предаването „Преди всички“ режисьорът Тонислав Христов разказа:
Седем възрастни жени от село Голям Дервент приветстваха бежанците с храна, вода и одеяла и този изблик на толерантност за мен беше нещо като лъч светлина. Първият човек, който срещнах в Голям Дервент, беше пощальона. Пощальонът е добър човек. Той искаше да помогне по някакъв начин, да съживи селото и оттам тръгна идеята да засели селото с бежанци. Във филма ние почти нямаме бежанци. Те са една или две минути, разказваме историята на самите хора, как техният живот се променя вследствие на тази бежанска вълна. Малко или много сме забравили какво е да си в ситуация на война и да имаш нужда от помощ и това е тъжно, защото в близката история, която беше преди 15-20 години, се случи в Сърбия, и точно християни, хора като нас, на Балканите, имаха нужда от помощ, имаха нужда от място, където да отидат със семействата си и в един такъв мимолетен момент видях и усетих това. Малко или много филмът е за това.
В Голям Дервент никой не се страхува от бежанците, допълни Христов:
Това са различни хора, с различни съдби, но там в момента има ограда и бежанци не минават. Филмът не е на основа религия, основата е да помагаш на хората в нужда. Хората в Голям Дервент са много добри и независимо от коя позиция те застават във филма, те остават добри хора.
Цялото интервю с Тонислав Христов чуйте в звуковия файл.
