През април инфлацията в еврозоната нарасна по-силно от очакваното, доближавайки отново важното целево ниво на ЕЦБ, като в същото време основната инфлация (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) се повиши до тригодишен връх, показват предварителни данни на Евростат.
Индексът на потребителски цени (CPI) в еврозоната се повиши през април с 1,9% на годишна база, след като месец по-рано инфлацията се забави рязко до 1,5%, докато очакванията на финансовите пазари бяха за малко по-сдържан растеж от 1,8 на сто.
По този начин инфлацията в региона се върна отново към важното средносрочно целево ниво на ЕЦБ от малко под 2% само два месеца, след като през февруари тя нарасна с 2,0%, достигайки най-високо ниво от януари 2013 година насам.
Енергийните цени се повишават през април със 7,5% след растеж със 7,4% през март, докато цените на услугите нарастват с цели 1,8% след повишение с 1% месец по-рано, а тези на хранителните стоки, напитките и тютюневите изделия – с 1,5%, но след растеж с 1,8% през март.
В същото време обаче основният индекс на потребителските цени (изключвайки цените на храните, тютюневите изделия и на енергията) нарасна през април с цели 1,2% на годишна база след анемичен растеж с 0,7% през март и при прогноза за доста по-скромно повишение от 1 на сто. Това представлява най-солиден ръст на основната инфлация в еврозоната от септември 2013 година насам. Трябва да се има предвид, че именно основният индекс на потребителските цени се следи внимателно от ЕЦБ като индикатор за текущото и бъдещото поведение на инфлацията в региона.
Днешните по-високи данни и особено тези за основната инфлация могат да усилят натискът върху ЕЦБ да започне да обмисля затягане на прекалено стимулираща си парична и лихвена политика.
Данните на Евростат подновяват спекулациите, че на заседанието си през юни ЕЦБ може да сигнализира за промяна в нейните досегашни насоки за паричната политика в бъдеще, които насоки бяха потвърдени на нейното вчерашно заседание, причинявайки известна слабост на еврото спрямо останалите основни валути по време на търговията в четвъртък.
Силните инфлационни данни обаче допринасят за днешно рязко поскъпване на еврото, като единната валута нараства с близо цент (или с 0,62%) към 1,0947 долара отправяйки отново поглед към близо 6-месечния връх около 1,0950 нивото, достигнат по-рано през седмицата (връх от 26-и април).
В същото време еврото поскъпва с 0,78% към нов 6-седмичен връх от 121,99 йени и с 0,3% към 0,8461 британски лири, парирайки първоначален спад до седмично дъно около 0,8410 паунда.
Междувременно ЕЦБ представи данни за март, показващи ускоряване на растежа на кредитите за домакинствата и фирмите в еврозоната, както и доста здрав растеж на паричната маса в региона.
Банковите кредити за домакинствата в еврозоната нараснаха през март с 2,4% след повишение с 2,3% месец по-рано, докато бизнес кредитите за нефинансовите компании се увеличиха с 2,4% след повишение с 2,3% през февруари. По този начин темпото на банково кредитиране в региона достигна близо 8-годишни върхове.
В същото време растежът на паричната маса (индексът М3) в еврозоната се ускори много рязко до 5,3% на годишна база от 4,7% през февруари, докато на тримесечна осреднена база индикаторът М3 се повиши през периода януари – март 2017-а година с 4,9%, запазвайки темпото на растеж от предходните три месеца. По този начин растежът на паричната маса продължава да надвишава прицелното ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност.
Данните на ЕЦБ изглеждат в допълнителна подкрепа за инвеститорските очаквания за по-скорошно начало на затягане на прекалено разхлабената парична и лихвена политика и респективно в подкрепа за днешното възходящо движение на еврото.
