Тогава пристигнал и въпросният автобус. Шофьорът обаче не знаел дали той е за град Пещера – чакал да му кажат. „Човекът е от Габрово – не знае пътя до Пещера”, обяснява изумената пътничка. „Хората се струпаха около рейса, искат да си оставят багажа, имаше хора с деца, всички стоят и чакат някой да каже дали с това превозно средство ще се превозваме. Близо 5 минути преди обявения час пристигна един „униформен“ господин от БДЖ и разреши да си оставим куфарите в багажното отделение и да се качваме в автобуса”, разказва тя.
„Настаниха се всички. Една жена се качи последна, като попита дали може да си вземе билет от кондуктора. Той се държа доста арогантно към нея, навика я, че не си е взела билет и нито й отговори, че ще и даде, нито не. Жената се притесни, а господинът се държеше с такова високомерие, че все едно е Господ. Та това му е работата! Да дава билети!”, възмущава се пасажерката. Все пак, въпреки мъките, автобусът тръгнал. Места имало за всички и не се наложило да свалят никого. Имало обаче друг много сериозен проблем:
Нито шофьорът, нито кондукторът знаели пътя за Пещера.
„Шофьорът бил пътувал до Стамболийски и дотам можел да се оправи (какво е виновен той – все пак не е от региона, за да знае всички пътища)”, разказва жената. „Имах чувството, че се намирам в някакъв абсурд! На всичкото отгоре автобусът не трябваше да пътува по маршрута за автобусите, ами по този на влаковете…. та нали все пак пътуваме с „влак“”, обяснява тя за „веселото” пътешествие.
„Първа спирка – Тодор Каблешков. Намериха къде е гарата. Има за слизане пътник – всичко е ОК. Тръгваме отново. Втора спирка – Кадиево. Слизат пътници, качват се други (отзад на гарата) и следва позвъняване на телефона на кондуктора. Оказало се , че сме „забравили“ шестима пътници на гара „Тодор Каблешков“. Автобусът обръща в обратна посока, хората се чудят какво става, никой нищо не обяснява накъде пътува автобусът. Жена се отказва да пътува, защото не може да „чака“ размотаването на автобуса от спирка на спирка и слиза. Връщаме се. Оказа се, че нямало пътници, а бил само „началник гара“. Взе да се кара с кондуктора защо не ходил да забира пътниците от гарите, ами си седял на седалката и не мърдал. Кондукторът отново се държа арогантно, позволи си да отговаря”, разказва жената.
В крайна сметка добре, че взели „началник гара”-та, защото само той знаел пътя през всички гари към Пещера. Обявеното време за пристигане от Пловдив до родопския град било по-малко от час. Всъщност обаче то отнело цели два часа.
„Имаше хора, които бързат за работа, други, които правят връзка за други населени места и изпуснаха автобуси и на всичкото отгоре това възмутително, отвратително държане на кондуктора, направиха пътуването ми с БДЖ меко казано ужасно. Една жена попита за името на кондуктора, за да напише оплакване, а той отказа да го съобщи, нито имаше бадж с име и длъжност на врата си”, разказва жената.
Ние няма какво да добавим към този колкото трагичен, толкова и абсурден разказ. БДЖ-историите нямат край, но, за съжаление, малко от тях са приятни. Не ни остава друго освен да се надяваме пътуването с влак (а не с автобус вместо влак) един ден и у нас да е удобно, приятно и изпълнено с някакъв ретро-романтизъм.
Източник: TrafficNews.bg
