Традициите не са това, което бяха и храмовете по света смело следват този принцип. Молитвените домове придобиват все по-удивителна форма. Те отдавна не са място, посещавано само от вярващите, а попадат сред най-големите архитектурни шедьоври и така привличат милиони туристи. Често сътворени от нетрадиционни материали, те умело съчетават бетон със стъкло. Или са част от пещера или скала. Също толкова успешно влизат в подземията или украсяват мостове над реките.
В Етиопия също си имат църква „Свети Георги“. Тя е една от единадесетте, издълбани в скалите на южноафриканската държава. Огромен кръст бил изрязан върху скалата и след това по контурите му издялали целия храм. Въпреки че е потънала в камъка, църквата има врати и прозорци. А сложна мрежа от пътеки я свързва с другите скални църкви. „Свети Георги“ обаче е най-голямата сред тях. От 1978 година е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Църква си имат и във Военновъздушната академия на Колорадо. Тя е изградена от тетраеди, покрити с алуминиеви панели, като на реактивните самолети. Всеки от панелите тежи близо 5 тона. Църквата е завършена през 1963 г. и целта била да се превърне в дом на протестанти, католици и юдеи. Не е ясно дали в нея намерили своето място и будистите, но този храм разби напълно представите на скептиците, които все още не вярват, че военни могат да обитават място, съседно на църква.
Индийците пък се радват на Лотос Темпъл, означаващо Храм на Лотоса. Проектът на Бахайския молитвен дом в Делхи е вдъхновен от изключително красивото цвете, символ на чистотата, което е неразривно свързано с богослужението в Индия. Разположен е сред девет големи водни басейна, които играят значителна роля в естествената охладителна система на молитвената зала. Името на архитекта, сътворил шедьовъра, е Фарибърс Сабха. Той направил венчелистчета от бял бетон. Отвън ги облицовал с плочки от бял гръцки мрамор. Строежът е започнал на 21 април 1980 година и на 24 декември 1986 г. сградата била завършена и посветена на единството на религиите по света.