Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.
На Велика събота църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!“. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да отиде в рая или ада.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос возкресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истину возкресе“.
Програмата на Българската православна църка предвижда днес в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ от 23.30 ч. българският патриарх Неофит да оглави Великденската богослужба. Очаква се Негово светейшество да бъде посрещнат в 23,20 ч.
По това време вече в столицата вече ще е пристигнал Благодатният огън. Според православното вярване Благодатният огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден – смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен – не топли и не изгаря. „Слизането на Небесния огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.
Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.