„Ревизор“ на Гогол, сюжет, който може да бъде изключително мрачен, но Нина Димитрова е направила една блестяща постановка, клокочеща от жизнерадост, чувство за хумор, ирония, истинско забавление. За този прочит помагат и актьорите. До един студенти от класа на проф. Здравко Митков, изграждащи образите на весели овластени жизнерадостни идиоти, такива , каквито ги определя Нина Димитрова.
Ако чуете интервюто на Златна Костова и Бояна Андреева с Нина Димитрова, в прикачения звуков файл, ще научите много подробности за пиесата на Гогол, за оригиналните идеи на режисьорката, за отношенията и със студентите.
В тази пиеса няма нито един положителен герой, но Гогол има обяснение за това. Той казва: аз имам един добър благороден герой в тази пиеса и това е смехът, излитащ от чистата, светла природа на човека. Именно този смях, този положителен герой, скрит, той прави това представление жизнерадостно, весело. Иначе всичко в него е пълна трагедия, разигравала се е преди два века, разиграва се днес и винаги ще се разиграва. Моята гледна точка към изпълнението на указанията на Гогол, че неговите герои са добри хора, лоши са страстите им – най-пагубната е страстта да притежаваш. За да изпълня това указание поглеждам през очите на клоуна.
Водила съм се по указанията на Гогол за това, как трябва да се играе този спектакъл…
Смехът е най-силното оръжие в ръцете на свестните хора.
Тази пиеса е донесла големи разочарования на Гогол.Трябвало е да обяснява, че не пише срещу монархията, а за греховната човешка природа и, че има само един Ревизор и той идва преди гроба, и той не може да бъде излъган…
Сценографията създава тази безобразно добра илюзия за един разклатен свят…
Не съм учила педагогика. Постъпвам абсолютно импулсивно. Сега галя, после бия, нищо педагогично няма в постъпките ми – казва Нина Димитрова, но успява да вдъхнови прохождащите артисти , за да изградят с вдъхновение и хъс блестящите образи на Гоголовите герои. – Това, което искам е да обичам хората , с които работя и на нещо, колкото и малко да е то, да ги науча. Нищо педагогическо няма в това. Има само една спонтанност и желание на приятелство с тези млади момичета и момчета.
Правила на Нина Димитрова за правене на добър театър, добра постановка: Първо , това е въображението. Без въображение – няма творчество, каквото и да е то. Второто е вяра – вяра до дупка, в това което правиш. Третото – характер, сила и трудолюбие.