Партиите в различни европейски държави се готвят усилено за толкова важните парламентарни и президентски избори тази година. Успоредно с това вървят и по-общи процеси в средите на световните левица и десница. Преди няколко дни в Берлин бе създадена нова лява международна организация, наречена Прогресивен алианс. Всъщност структурата съществува още от 2011 г. като мрежа за споделяне на политики. В момента в Прогресивен алианс участват 130 леви партии. Членове на борда са лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев, премиерите на Италия, Швеция, Португалия, кандидатът за канцлер на Германия Мартин Шулц. Основните теми, които бяха обсъдени при учредяването на Прогресивен алианс, бяха свързани с бъдещето на левицата и бъдещето на Европейския съюз. Ето какво мисли за това Мартин Шулц:
Взаимно уважение и достоен труд. Това са двете основни неща, за които Евросъюзът трябва да работи в рамките на самите общества и на взаимоотношенията между отделните държави. Това е смисълът на Европейския съюз като глобален играч на международната сцена. Европейският пазар е най-големият в света. Всички държави искат да имат достъп до този пазар. Ние каним хората да идват и да инвестират в този пазар. Искаме нашите стоки и услуги да стигат до всички точки на света. Достъпът до нашия пазар трябва да е базиран на строги правила. Правила, засягащи опазването на природата, на социалните права. Трябва да настояваме стоките, които идват на нашите пазари, например от Азия, да не са произведени при тотална експлоатация на работниците там. Трябва да използваме глобализацията, за да изнасяме, образно казано, нашите ценности в другите части на света. За да можем да правим всичко това обаче, трябва да управляваме, тоест да сме спечелили изборите. Тъй като дълго съм работил в структурите на ЕС, трябва да ви кажа, че Евросъюзът не е Брюксел, не е ЕК, не е Европарламентът. На първо място, ЕС е творение на своите държави-членки. И за да можем да променяме Съюза, трябва да управляваме… това е много важен момент. Трябва да се върнем към онзи период, когато социалдемократическите лидери бяха канцлери, премиери, президенти. Говоря за Улоф Палме, Марио Суариш, Вили Бранд, Бруно Крайски, Франсоа Митеран, Фелипе Гонзалес. И те имаха реалната възможност да правят на дело това, което е записано в програмите им. Това трябва да правим и ние и това е целта на Прогресивния алианс.
Шведският премиер Шефан Льовен подчерта пред „Хоризонт“ значимостта на темата за глобализацията:
Процесите на глобализация ще продължат. Не можем да обърнем тази тенденция. Трябва да действаме така, че глобализацията да бъде от полза за всички. Трябва да сме сигурни например, че децата имат добро образование, младежите имат възможност за добра работа, за социални осигуровки. Аз предлагам нещо, което се нарича глобално споразумение. Става дума за световен социален диалог между политиците, правителствата, бизнеса, неправителствените организации. Някога Швеция е била една от най-бедните държави в Европа. Днес е една от най-проспериращите. И това е направено благодарение тъкмо на социалния диалог. Само така може да има светло бъдеще за всички.
Шведският премиер Льовен коментира пред БНР идеята за Европа на няколко скорости:
Ние вече живеем в Европа на няколко скорости. Някои държави са членки на еврозоната, други не са. Някои са в Шенген, други не са. Важното е да бъдем обединени, а иначе ще има различни проекти, в които ще участват различни държави. Може би не всички. Но трябва да правим това така, че да останем обединени. Защото ЕС трябва да е обединен и силен. А можем да работим на различни скорости по различните въпроси.
Шведският премиер успокои слушателите, че Европа на няколко скорости няма да доведе до изграждането на нова Желязна завеса:
Не, не, не! Никаква нова Желязна завеса!
Португалският премиер Антонио Коща е роден е в индийския щат Гоа, откъдето е неговият баща, Коща е първият политик с индийски корени, който е премиер на европейска държава. Неговата Социалистическа партия управлява в коалиция със зелените и комунистите. На практика Коща е направил обединение, за каквото левите във всички европейски държави говорят, но почти никой не успява да постигне. И левият кандидат за германски канцлер Мартин Шулц, и социалистическият кандидат за президент на Франция Беноа Амон бяха в Португалия, за да видят с очите си как работи това ляво обединение. А то работи доста добре – икономическото положение на Португалия днес е несравнимо по-добро от времето, когато там управляваше десницата. На въпрос какво мисли за Европа на няколко скорости, Антонио Коща заяви пред „Хоризонт“:
Мисля, че при всички случаи имаме нужда от „по-добра“ Европа, първо „по-добра“, а след това „перфектна“ („отлична“). Но затова имаме нужда от решения, така че да можем да се развиваме в условията на „променлива геометрия“. Така че отделни страни да не спират останалите. Това не е най-доброто решение, но понякога в политиката трябва да бъдат избирани възможните, а не най-добрите решения.
Коща заяви, че не очаква да станем свидетели на ново голямо разделение в Европа:
Със сигурност не. И дори сценарият за променливата геометрия не е затворена величина. Който иска да се включи към една по-задълбочаваща интеграцията си Европа – в областта на Шеген, на еврото, на отбраната, на борбата с тероризма – е добре дошъл. Но ако има страни, които не са склонни да го направят, тяхното желание трябва да бъде уважено. Просто липсата им на воля не трябва да блокира цялостния процес.
Честно казано, това не е нищо ново, защото и сега не всички страни членуват в Шенен, не всички страни използват еврото или европейската патентна система. И сега сме свидетели на развитие на Европа в условия на променлива геометрия и може би това е възможното решение в този случай. Трябва да уважаваме желанията на отделните страни и който иска – да върви напред в интеграцията си.
Лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев припомни позицията си:
Европа на много скорости рискува да се превърне в Европа на много класи. Накрая ще излезе нещо съвсем различно от тези 5 сценария, но затова ние, социалистите, трябва да работим заедно и да изработим обща визия за Европа.
Впрочем, ще направим още една стъпка в тази посока – напред, предлагайки позиция, декларация на президиума на ПЕС във връзка със 60 години от Римския договор, където казваме, че за да бъде Европа отново общност на надеждата, трябва да бъде социална.
По време на дебатите около създаването на Прогресивния алианс Сергей Станишев беше единственият, който спомена нуждата от установяването на активен диалог с Русия. Запитан дали европейската левица няма да предложи отпадане на санкциите срещу Русия, което би довело и до сваляне на санкциите, наложени от Москва върху държавите-членки на ЕС, Станишев коментира, че изготвянето на единна позиция е „трудно“:
Има различни партии, различни страни с различна история и различни интереси. Това създава затруднение и за намирането на общ знаменател, защото, исторически, за България Русия е страна, която ни е освободила от Османско робство. За поляците Русия е нещо съвсем друго, за прибалтийците също. Те имат друг исторически опит. Това е част от реалността в сложна Европа. Води се тази дискусия. Неслучайно подчертах, че диалогът, търсенето на решение на проблеми там, където има разминаване, е наложителен. Аз неслучайно подчертах опита на ГСДП. Много разчитам на инициативите на ГСДП, на Германия, на Зигмар Габриел.
Лидерът на Партията на европейските социалисти коментира и предизвикалите силни негативни реакции договори TTIP и СЕТА.
В групата на S&D в Европарламента решихме, че е крайно наложително и започваме да работим за формиране на общи знаменатели и правила за международната търговия, като цяло. Нашите червени линии бяха налице още в хода на разговорите по TTIP, на разговорите по СЕТА в различна степен на острота в зависимост от националните партии и от националните специфики и интереси. Но, знаменателите, като цяло – че, например, социалните права са водещи, че екологията, качеството на храните са водещи критерии, че не може да се допусне тези международни съдилища, които съществуват, в стария им начин – това беше единна позиция, по която постигнахме съгласие всичките партии от нашето семейство.
Може да се постигне съгласие, но изисква време, изисква диалог, изисква усилия, добра воля. Нищо не е лесно. Пак ви казвам, в ЕС механичната демокрация 50 плюс 1, ако се приложи, това означава разпадане. Затова e по-бавен процесът на постигане на съгласие, защото трябва „да се вземат на борда“ всички. Иначе се събират се 5 големи страни, те механично имат мнозинство и налагат! Но това ли искаме ние като българи?
На темата за общите усилия се спря и Мартин О’ Майли. Той е бивш губернатор на американския щат Мериленд от Демократическата партия в Съединените щати.
Ние, хората, имаме един чудесен дар – способността да си сътрудничим, да се учим едни от други. Решенията, които вземаме, трябва да ги вземаме заедно. Не можем да върнем назад глобализацията. Но можем да я демократизираме. Да дадем сили на всяка нация. Трябва да се върнем към същността си на загрижени човешки същества. Да помним, че икономиката не е само пари. Икономиката – това са хората.
На темата за това колко са важни хората, се спря и Михал Биран, която е депутат в израелския парламент от лявата Лейбъристка партия.
Днес живеем във времето на риалити програмите. Не можем да отречем това. Можем да го наречем постпопулизъм или по друг начин. Битката, която трябва да водим, е за посланията. Как в това популистко време да отправим посланията за солидарност и справедливост. Основната тема е за базата, за обикновените хора. Мисля, че ги губим. Вижте какво става в Израел. Когато лейбъристкото правителство управляваше преди години, ние образовахме хората, буквално ги учехме да четат и пишат, давахме им възможност да бъдат включени пълноценно в обществото. А днес не успяваме да ангажираме хората по такъв убедителен начин. Това е основното ни предизвикателство. Без да спечелим тези хора, не можем да спечелим изборите.
Репортажа и интервюта на Петър Волгин можете да чуете от звуковия файл.