Способността на България да се интегрира в кръговете като Еврозоната, Шенген, отбрана и т.н. е пряко обвързана със способността ни да правим реформи вътре в страната. Това е един от големите уроци и послания на случващото се в момента, а времето на произвеждане на политическа реторика трябва да бъде заменено с реални действия. Тази теза разви в предаването „Събота 150“ политологът и експерт по европейските въпроси Владимир Шопов, според когото е необходима сериозна програма за реформи вътре в страната, ако искаме да не се маргинализираме в ЕС.
Идеята за Европа на няколко скорости има своята история, този процес има своята история, припомни Владимир Шопов. Първата опасност при подобен вариант според него е свързана с това чисто политически презумпцията на интеграцията вече да не тръгва от идеята, че правим всички нещо заедно.
Втори риск той вижда в опасността от постоянното нарастване на неписаните критерии в области, в които ще станем свидетели на по-задълбочено сътрудничество, като например отбраната и миграцията. За нарастването на неписаните критерии Шопов направи паралел с Еврозоната, където първоначалните формални правни изисквания са били надграждани постепенно с други неписани правила.
Третият риск за Владимир Шопов е идеята за различните скорости да се използва като политически инструмент за натиск от държави, които са в ядрото.
Запитан защо източноевропейските държави реагираха остро на идеята за няколко скорости, политологът подчерта, че това е притеснение и страх от евентуално задълбочаваща се диференциация вътре в Съюза. Има и съмнения, че тези притеснения са обвързани с бъдещето на финансовата рамка на ЕС, защото с напускането на Великобритания се отваря много голяма дупка в европейския бюджет, допълни Шопов. По думите му, в следващата финансова рамка т.нар. лесни пари, субсидиите ще намалеят, а моделът на финансиране на средствата от ЕС оттук нататък ще следва модела на плана Юнкер и няма да включва чисти пари на масата.
Във Великобритания няма публичен дебат за бъдещето на Европа. Това каза в специално интервю за предаването „Събота 150“ София Давидова, професор по икономика и преподавател в университета в Кент. Идеята за Европа на различни скорости бе реализирана и в миналото, но в много по-малки мащаби, посочи тя:
Великобритания не влезе в Шенген заедно с Ирландия. това са двете страни, които отказаха Шенген. Великобритания отказа заедно с Дания да влезе в Еврозоната. Великобритания не се съгласи за фундаменталните права на ЕС. Т.е. и по-рано имаше възможности Великобритания да не се включва навсякъде, но картината не беше толкова ясна – че бъдещето може да обединява страни, които искат да вървят напред в интеграцията. Може би ако това беше ясно от по-рано, ако тази гъвкавост беше ясна от по-рано, Великобритания може би щеше да гласува по друг начин, или по друг начин щяха да се развият политическите събития тук.
София Давидова определи очертаната идея за Европа на няколко скорости като модел на спасението и изтъкна, че за първи път Европа наистина замисля как може по-радикално да върви напред, защото митът и мечтата за все по-тесен съюз не се приема от всички.
Това е една разумна идея, прагматична. Който иска да върви много по-напред в някои аспекти на интеграцията – да бъде свободен да върви. Това е позитивно.
Великобритания винаги е прагматична, но периодът на преход към нови икономически връзки ще бъде много по-тежък, отколкото Борис Джонсън смята, прогнозира Давидова.
Двете мнения слушайте в звуковите файлове.