Виждаме една поетеса, която иска да изпрати пъстрото лято на своите чувства с букет астри. Любовта винаги е била за нея желан и неслучаен спътник – и на нейния делник, и на нейното светло вдъхновение – пише Георги Константинов за новата стихосбирка на Илеана Стоянова, събрала най доброто от любовната си поезия в „Лятото на астрите“. Премиерата е на 9 март в Литературен клуб „Перото“.
И още от предговора на Георги Константинов: Тази лирика търси и намира по-широк хоризонт. Тя се простира от земята до облака, от реката до пустинята, в нея слънцето се взира в любовта „с око на рис“, върви с болка по пътя „между целувка- та и „Сбогом“, между емоционалната самозабрава и хладната мисъл за смъртта. Просторно и нееднозначно, лично и безбрежно, простичко и сложно е любовното чувство за Илеана Стоянова… Тук ще доловите музиката на Моцарт, Бетховен, Чайковски, Григ или Лист, звучат мъдрите гласове на Хемингуей, Буковски, Лорка или Яворов, появяват се като спасителни видения картините на Ел Греко, Ван Гог, Гоя или Пикасо…“
Ето и един куплет, нещо като самоопределение:
„Хемингуей обичаше дайкири,
Буковски – бири,
Стоянова Илеана е изпила хиляди галони Григ…“
По всичко личи, че Илеана не е само поетеса. Свири на пиано и е много чувствителна към всички изкуства. Родственица на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Не случайно пише стихове от както се помни. Работи като журналист. Нейният ресор е икономиката.
Ако чуете интервюто в прикачения звуков файл, ще разберете как се съчетават поезията и икономиката в нейното ежедневие; Какво е усещането да си сечиво в ръцете на Великия разум; Боли ли от любовта и щом боли, защо всички копнеем за нея; Какво е това тайнство на любовта да прониква във всичко?
„когато купувам рози с цвят на кръв, когато
смъртта ми показва ракети с бойни глави 16
или мисля за евреите в Аушвиц Бухенвалд, Дахау
бебетата в Хирошима, Фукушима,
400 милиона деца гладуващи на планетата …“
