Ако беше още сред нас, днес големият режисьор Леон Даниел щеше да навърши 90 години.
Роден в Русе през 1927 г., Леон Даниел завършва театрална режисура в Ленинградския театрален институт.
Критиците определят режисьорската му работа като цяла епоха в историята на българския театър.
Леон Даниел е част от така наречената „велика четворка“ в Бургаския театър, работила в края на 60-те години, която освен него включва Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. Именно те за първи път поставят забранени автори като Брехт, Дюренмат, Мрожек, Сартр и създават нов сценичен език, който говори напреки на канона на социалистическия реализъм.
Гонен и местен по театралната карта на страната, той остава безспорната фигура в обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си и ценностите на изкуството.
Последователно работи във Военния театър, театър „Народна сцена“, в Театъра за поезия и естрада, във Врачанския театър, в Музикалния театър и в Театър „София“. След 1982 г. остава трайно в трупата на Театър “ Българска армия“.
Забележителни са неговите спектакли: „Три сестри“ и „Вишнева градина“ на Чехов, „Посещението на старата дама“ на Дюренмат, „Хамлет“, „Както ви се харесва“, „Напразните усилия на любовта“ и „Дванайста нощ“ на Шекспир, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, „В очакване на Годо“ на Бекет … всеки от които е събитие за зрителите и … актьорите.
Чуйте споделени мисли на първия български брехтианец, „пътешественикът в театъра“ Леон Даниел – за любимия му зрител, „добрите“ актьори, талантите и звездите. Записът е от 1993 г.