Разделението в американското общество е категорично и безкомпромисно. От деня, в който Тръмп встъпи в длъжността си на президент на Съединените щати, не е имало ден без протест срещу неговите политики. Протестите са масови и постоянни.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ журналистът Соня Каникова, която живее и работи в САЩ.
Граждани обсаждат своите сенатори и конгресмени с ясното послание: ако поддържате политиките на Тръмп , губите гласовете ни. Бизнеси, асоциирани с Тръмп, биват бойкотирани – пресен пример е този с Убер, чийто шеф след гражданска акция се принуди да напусне икономическия съвет на Тръмп и да обещае правна защита на шофьорите, за да избегне разбиване на бизнеса от разярените граждани, които масово отказаха да използват услугите на Убер. Ставаме свидетели на истинска идеологическа война на едната половина на Америка с другата ѝ половина, с президента, и с администрацията. Името на това движение е съпротива. От това, което виждаме тук, от степента на организираност и мотивираност, смятам, че съпротивата ще расте и укрепва, с непредвидими последствия. Но дори на този етап, само 2 седмици след влизането на Тръмп в Белия дом, е ясно, че неговото президентство ще предизвика дълбоки промени в тъканта и мисленето на американското общество.
Указът, ограничаващ достъпа на мигранти от 7 страни е бил „недообмислен“ и предизвиква, хаос, констатира Каникова.
Ред съдилища в САЩ блокираха отделни елементи на указа, но решението в Сиатъл е с най-широк обхват. В резултат, самолетните компании получиха нареждане да приемат всички пътници. Предишните съдебни решения означават, че за властите ще е незаконно да депортират граждани на седемте държави от черния списък на Тръмп, или да не допускат влизането в САЩ на лица от седемте страни с валидни документи.
Но, всички тези решения са временни и не са в състояние да създадат повече яснота в една хаотична ситуация. Поне 300 или 400 лица с напълно валидни и законни документи продължават да са задържани някъде по американските граници. Вчера стана ясно, че около 60 000 валидни визи, вече издадени на чужди граждани, са били анулирани. Като реакция, правозащитници, активисти и мощният Американски съюз за защита на гражданските свободи повдигнаха ред съдебни обвинения, намесиха се гиганти като “Майкрософт”, изискващи промени в указа и облекчения за хора със зелени карти и валидни документи. Много конгресмени и сенатори настояват за ревизиране на условията в указа, който според някои е “незаконен”. Администрацията прави стъпки назад, но в никакъв случай не е в отстъпление по въпроса за “мюсюлманската забрана”.
Още при администрацията на Барак Обама условията за използване на безвизовия режим бяха затегнати след терористичните атаки във Франция и Белгия и поради проблема в Европа с ислямистки чуждестранни бойци, обучени в Сирия. В указа на Тръмп се предвижда незабавно замразяване на една подобна на безвизовия достъп програма – в нейните рамки ред държави имаха право гражданите им да получават американски визи без лично интервю. Тази програма е прекратена, но безвизовият достъп за 38-те страни остава. В тази атмосфера за България ще е трудно да се надява, че визите за български граждани може да отпаднат скоро, дори това да се случи, условията за използване на безвизов достъп ще са много по-строги от преди.
Върховният съд на САЩ се състои от девет назначени доживотно съдии. Съставът на Върховния съд е изключително важен, тъй като съдът разполага с огромни правомощия и неговите решения определят правата на всички американски граждани в различни области на човешките и гражданските права. Кандидатът на Тръмп, Нийл Горсъч, е известен с консервативните си възгледи – противник е на правото на абортит, на правото на евтаназия, и в миналото си е поддържал смъртното наказание. Неговите възгледи го правят неприемлив избор за либералите в САЩ, тъй като присъствието му във Върховния съд увеличава броя на ултраконсервативните гласове, обясни Каникова протестите против номинацията.
Новият държавен секретар Рекс Тилърсън поражда противоречия, тъй като идва от най-едрия бизнес – “Ексон Мобил” – и има нулев дипломатически опит. Той ще оглави около 75 хиляди служители на Държавния департамент разположени по цял свят. Много от тях са в абсолютно несъгласие с политическата визия на президента Тръмп. Тилърсън обаче е много прагматичен в поведението и действията си:
Със сигурност от екипа Тилърсън-Тръмп трябва да очакваме по-твърда, дори по-агресивна външна политика от тази на Кери-Обама. От Тилърсън не може да се очакват ексцентрични политически възгледи и действия.
Във връзка с потенциалната външнополитическа линия на САЩ трябва да отбележа изказването на новия американски постоянен представител в ООН, Ники Хейли. При първата си повява в Съвета за сигурност Хейли изненадващо заклейми “агресивните действия” на Русия в Източна Украйна. Хейли заяви, че САЩ няма да смекчат санкциите срещу Русия докато не се сложи край на руската окупация на Крим. Тази изненадваща позиция е била напълно съгласувана с Белия дом. Този епизод подсказва, че е възможно да има много външнополитически изненади.
От Доналд Тръмп не можем да очакваме някаква съпричастност със съдбата на Източна Европа. Трябва да следим какъв ще бъде подходът му към НАТО и Европа, като цяло, и какви отношения ще изгради той с Русия.
Каникова очаква натиск към страните-членки на НАТО да заделят за отбрана необходимия процент от бюджета си.