Преформулиране на икономическото пространство, за да отговорим на предизвикателствата на времето. Тази тема е във фокуса на „Радиоприемница“. Възможно ли е страхът от придвижването на големи маси хора от едно място в света на друго да доведе и икономическите отношения до нивото им от времената на Великата депресия?
Едно такова преформулиране вече съвсем категорично и конкретно започна да се случва след провеждането на референдума във Великобритания за излизане на страната от ЕС. Още по-категорично стана след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Той започна вече да реализира част от предизборните си обещания, като милиардерът е категоричен, че ще заеме твърда позиция по отношения на търговските споразумения на САЩ. В плановете му влизат конкретни стъпки, като напр. САЩ да напуснат споразумението за Транстихоокеанско партньорство, да се преразгледа Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА) и да се въведат високи акцизи за внос на стоки.
Как затварянето на една от най-силните икономики в света ще се отрази на икономическите отношения в световен мащаб и докъде би могло да доведе това?
Мнение по темата дава икономистът Емил Хърсев.
Според него примерите за подобни затваряния в световната икономика не са малко. Най-известният от тях е Великата депресия с практически преустановяване на световната търговия, защото е изключено една страна да се затвори, а другите да не отговорят по същия начин.
Това, което към момента чуваме за намеренията на новия американски президент, не е добро, особено за ограничаване на световната търговия. Протекционизмът на никого не е помогнал, смята икономистът.
Чуйте повече от разговора на Гергана Гайдарова с Емил Хърсев.
