Не само Владимир Свинтила, но и други интелектуалци от световно ниво не са получили нужното признание у нас.
Особеност на българската среда, в която мнозина творци и интелектуалци са фактически част от едно световно интелектуално присъствие, без да имат такава видимост, каквато се получава в други страни. Там участието на обществото в комуникация с интелектуалците като публика и като съучастници в културата е много по-интензивно, отколкото в България.
Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ ученикът на Свинтила Явор Ганчев. Той изтъкна, че освен дълбоката си ерудиция Свинтила е имал рядката способност да наблдава и анализира скритите връзки между неща, които са очевидни:
Мек и благ човек беше. Обичаше да разсъждава на глас. Обичаше да има разбираща публика, пред която да разсъждава.
Преводач на поезия, смея да кажа, изцяло мотивиран от личен интерес към поезията и към поетичното слово. Въпреки голямата си производителност, когато ставаше въпрос да се напише статия, за да вземе хонорар, за да издържа семейството си, извън това той далеч не е бил творец „на парче“, който произвежда нещо, за да го продаде. Там, където най-дълбоко е сърцето му, влага изключително много.
Имам впечатления от дома му, от неговия кабинет, където единствената площ, на която нямаше книги, беше прозорецът! Това е един човек, който се беше обградил с десетки хиляди книги. Разбира се, че това ще личи в писането му.
Бате Владо не се отнасяше ласкаво към университетските среди. Обичаше да казва, че дори не минава през двора на Софийския университет и разказваше една случка за последното си влизане в университета, където е бил поканен да говори пред един курс студенти, може би от Философски факултет, от свой приятел – преподавател. След два часа беседа се обърнал към аудиторията дали има въпроси. Имало само един въпрос: „Извинете, това по коя точка от конспекта ни е?“
Въз основа на тези свои преживявания, а вероятно и на други, той се изказваше неласкаво, по принцип, за университетите в Българя – че „основната им функция е да трансформират селянчетата в администрация“.