Един изпуснат в новогодишната нощ влак събира четирима мъже, за да им припомни техните приятелства и техните предателства. Връща ги в годините на мъчителни влюбвания и небрежни разминавания, намерения и пропадания. Оживява и споменът за 1968 г., за 1989 г. и изобщо за събития, които белязаха живота на всички нас и които напразно си мислим, че сме забравили. За всичко това разказва романът „Послепис“ на писателя Христо Карастоянов. В интервю за предаването „Нещо повече“ по програма „Хоризонт“ той сподели:
Любовта е нещото, което би трябвало да ни спасява. Животът може да е сив, но да се случват и блестящи неща в тази сивота. Нещата, които ми носят цветност лично на мен в днешния ден са приятелите и внуците ми. Искрено се надявам, че те ще живеят тук щастливо и хубаво. Длъжни сме да опитаме да осъществим това желание за по-добър живот в страната ни.
Цялото интервю с Христо Карастоянов можете да чуете от звуковия файл.