На 7 февруари от 19 часа в зала „България“ Радиосимфониците с диригент Константин Илиевски ще представят следващата си програма „Любов и драми“.
Концертът ще започне с „Поема на екстаза“ от Александър Скрябин и традиционно с творба от български композитор „Нестинарско хоро“ от Марин Големинов.
Симфоничната „Поема на екстаза“ на Александър Скрябин е една от най-известните творби на композитора. За нея Скрябин е удостоен с „Премията на Глинка“ през 1908 г. за 11-ти път, a Нестинарското хоро из танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов е творба, която прави Големинов известен за една нощ през 1942. Оттогава тя е сред най-представяните творби в страната ни и зад граница.
На 7 февруари своя дебют с Радиосимфониците ще направят двама млади музиканти с обещаваща международна кариера за цигуларя Стефан Апроду и вече доста активна за мецосопраното Бет Тейлър. И двамата са носители на редица престижни международни конкурси и покоряват едни от известните европейски сцени. Румънският цигулар Стефан Апроду ще изпълни три емблематични цигулкови творби – „Севдана“ от Георги Златев-Черкин, Кармен Фантазия и „Цигански напеви“ от Пабло Сарасате.
Стефан Апроду е лауреат на 30-тото издание на конкурса „Йоханес Брамс“ в Пьортшах 2024, Международния конкурс за цигулари „Артур Грумио“ в Белгия, печели Втора награда в конкурса „Джордже Енеску“, победител е в Международния конкурс за цигулари „Васко Абаджиев“ в България. Като солист свири с оркестри като Елбската филхармония (NDR) и диригента Корнелиус Майстер, Камерен оркестър-Видин в София под диригентството на Константин Илиевски, Яшка филхармония с диригент Богдан Кирошка, Cameristi della Scala, Филхармония „Джордже Енеску“ в Румънския Атенеум под диригентството на Уилсън Херманто на фестивала „Джордже Енеску“, Югозападен германски филхармоничен оркестър под палката на Дитгер Холм, Германски адвокатски оркестър с диригент Мартин Лил, Camerata regala с диригент Сабин Пауца и много други.
„Севдана” на Георги Златев-Черкин е сред най-известните и обичани творби в репертоара на всички големи български цигулари. Красива музикална пиеса, изпълнена с трепетен копнеж, неосъществени мечтания и нежност.
„Цигански напеви“ на Пабло Сарасате е една от най-прочутите творби на композитора, изпълнявана от много големи музиканти-виртуози. Базирана е на красотата на унгарските мелодии ( по-специално чардаша) и мотивите на циганската музика.
С „Любовна магия“ от Мануел де Файя ще завърши втората част на концертната програма, в която ще солира Бет Тейлър.
За нейния глас музикалната критика пише: „мрачен и съсредоточен“, „сензационни колоратури“ и „зрелищно пеене“, а според британския вестник „Таймс“ Бет Тейлър е една от най-въздействащите млади мецосопрани днес. Тя е голямата финалистка на конкурса BBC Cardiff Singer of the World (2023), носител е на наградата „Елизабет Конъл“ (2022) и на Трета награда от конкурса Wigmore Hall Competition (2019). Скорошните ѝ изяви са на оперните сцени на прочутия Музикален фестивал в Глайндбърн, в Дойче Опер Берлин, оперите в Цюрих, Франкфурт, Лион, Театър – Базел и други. Участва в концерти на фестивалите в Залцбург, Берлин, BBC Proms, Берлиоз фестивал, както и в залите на Театър Реал Мадрид, с Елбската филхармония в Хамбург, Театър на „Шанз-Елизе“ в Париж и Концертгебау в Амстердам.
В началото на кариерата си испанският композитор Мануел де Файя пише за различни музикални театри. Композира операта „Кратък живот” (1905), с която печели наградата на Академията за изящни изкуства в Мадрид. Две години по-късно заминава за Париж. Там изучава новите музикални течения, вълнува се от импресионизма, негови приятели са композиторите Албенис, Дебюси, Равел, Пол Дюка. За няколко години става известен в цяла Западна Европа, но през 1914 решава да се върне в родината си. През 20-те години на миналия век се установява в Гранада, където се раждат и най-прекрасните му произведения – балетите „Любовна магия”, „Тривърхата шапка” и популярните „Седем испански песни” за глас и пиано.
Билети в Рекламно-информационния център на БНР (бул. „Драган Цанков“ №4) и в мрежата на Ивентим.
