Леополд Моцарт – силно надарен като музикант, личност с всестранни интереси; бащата – книговезец – гради за него планове, свързани с кариера на католически свещеник. Леополд има значително по-обширни идеи за себе си. Бързо напредва като музикант – осигурява си високи покровителства – при архиепископа на Залцбург. Много по-плодотворна е работата му като педагог (издава труд по история и техники на цигулковото изпълнителство) и, най-вече – като мениджър на собствените си деца. Демонстрира невероятните способности на Нанерл и особено на Волфганг – из аристократичните салони на културна Европа. Това носи слава и пари, и… умора. Гастролите му костват напредък в службата, затова пък пътят на Волфганг е осеян с предвидима слава. Леополд – автор на професионална, добре подредена и нелишена от чар музика.
Волфганг Амадеус Моцарт – гений, върху когото цял живот ще тегне сянката на тираничния баща. Която прозира и през гениалните партитури – като „Дон Жуан”, напр. И върху когото ще тегне завистта на небелязаните от Бога.
