Министерството на образованието и науката (МОН) в едномесечен срок да премахне създадените пречки за обучение във висши училища у нас на българи от историческите общности в чужбина. За това настоява председателят на парламентарната Комисия за политиките за българите извън страната Антоанета Цонева.
На заседанието на комисията на 16 февруари 2022 г. представители на дружеството на бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ обявиха, че почти една четвърт или 241 кандидат-студенти не са били допуснати миналата година до конкурси за обучение в България. За учебната 2021-2022 г. са предвидени 2150 места за българи от историческите български общности в чужбина.
Според представителите на неправителствената организация затрудненията се дължат на ново тълкувание на постановление на Министерския съвет от 1993 г., регламентиращо образователните дейности сред българите от чужбина. Позовавайки се на него МОН е приело правила, които предвиждат отказ за прием на кандидати, които вече са придобили българско гражданство или са получили статут на постоянно пребиваващи в България. Има случаи, при които вече приети студенти успяват да променят статута си от продължително на постоянно пребиваващи, или да получат гражданство, но това води до невъзможност да продължат да следват при същите условия – губят стипендия, общежитие и пр. Получава се така, че тези студенти трябва да се откажат от българското си гражданство, за да могат да учат в България.
Директорът на дирекция „Висше образование“ в МОН Галина Дреновска отбеляза, че с промяна в постановлението на правителството от януари 2022 г. проблемът с хората в заварено положение е решен. Всички, които се обучават в бакалавърски, магистърски и докторски програми, ще могат да ги завършат, независимо дали междувременно са придобили българско гражданство, уточни тя. Остава нерешен проблемът за постоянно пребиваващите в страната и за дошлите у нас с българско гражданство, посочи Галина Дреновска. Предприели сме мерки за сформиране на работна група, която да обсъди как да бъде решен този въпрос и да подготви законови промени, подчерта тя.
Председателят на Комисията за политиките за българите извън страната Антоанета Цонева предложи с подзаконов акт да бъде уреден въпросът, за да не бъде загубена още една академична година. Тя заяви, че подходът трябва да е подкрепящ и призова от името на комисията МОН до месец да се намери решение.
Пред парламентарната комисия заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова представи как ще бъде интегрирана Държавната агенция за българите в чужбина в състава на Министерството на външните работи с ранг на изпълнителна агенция.
