Какво всъщност значи думата „невнятен“, с която президентът опита да обиди Борисов?

Гласувай за статията
„Изобщо не трябва да се коментират предложенията на един невнятен министър-председател. Призовавам всички, които милеят за бъдещото на България, да не попадат в капана на Борисов“. С тези слова президентът Румен Радев се обърна към групата протестиращи във Варна.

/* (c)AdOcean 2003-2018, News.Blitz.bg Article In Text */
ado.slave(‘adoceanblitzbgvppmqmhred’, {myMaster: ’32KRqYjgbC4z5SIgP3Zu1ZEyf3dX9G_PswM02cJDCeL.s7′ });

Думата „невнятен“ обаче прозвуча неразбираемо за много от слушащите го – особено по-младото поколение. Не е ясно по каква линия се промъкна „невнятен“ в словото на президента, което от началото на мандата му е задължително подготвено и заучено предварително, пише tribune.bg.

Всъщност „невнятно“ е анахронизъм, който някога се е използвал да се опише, че нещо или някой не се чува добре, неразбираемо е или е нечетливо написано.

Въпреки смисъла, който Радев се опита да вложи обаче, думата не е задължително да носи отрицателен смисъл.

Старите поети, като например П.П. Славейков използват „невнятен“, за да определят шепота, който не може да бъде разбран.

В Cis Moll например „невнятен“ е говорът между звездите и „събудените ветки“, които самотният лирически герой слуша в нощта:

„Отмахна той завесите и тихо
застана пред отворений прозорец.
Тайнствена и чудна лятна нощ
полухваше с дихание си морно
и лееха над сънний мир приветно
сияние рой трепетни звездици;
невнятен говор водеха със тях
в градината събудените ветки.

Нощта бе ясна, но злокобен мрак
се сбираше Бетховену в душата –
и той кръз него нищо не съзре.“

Един от най-значимите руски поети на ХХ век – Инокентий Аненски пише:
„А аз съм само моралист,
ненужен гост,
неловък и невнятен…“

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар