Голямата певица Маргарита Хранова направи куп интимни признания. "Не понасям цигари, а мъжът ми пуши. С Орлин Горанов да речем се смеем непрекъснато", сподели тя. Освен това Хранова направи невероятни разкрития за Емил Димитров, Вера Кочовска и Ванга.
Коя е тя?
Певицата с уникален глас – Маргарита Хранова, продължава вече близо 50 години да озарява родната сцена със своя талант и неподправена харизма. Още в зората на своята кариера тя получава прякора – “Чудото” от художествения ръководител на ансамбъл “Маяковски” Емил Георгиев, с който тя изнася редица концерти не само у нас, но и в тогавашния Съветски съюз.
През 1973 г. Маргарита печели престижния конкурс “Мелодия на годината” с песента на Найден Андреев и Стефан Банков – “Далечна песен”, което дава старт на стремителния є творчески път.
Тя е носител на две големи награди “Златен Орфей”, а през ноември тази година бе отличена и с наградата “Следовник” от Съюза на българските читалища по повод Деня на будителите.
Освен голям брой самостоятелни хитове и албуми, Маргарита издава и един сборен диск – “Марги и приятели”, включващ дуети с Емил Димитров, Орлин Горанов, Борис Гуджунов, Боян Иванов и др.
Ето какво още призна Маргарита Хранова в интервю за в. Труд:
– Маргарита, ти посвети новата си песен “Когато” на съпруга си Кирил. След повече от 40 години заедно, какво можеш да кажеш за него?
– В началото мъжът ми дори не знаеше за тази песен, но аз я харесах и реших, че с нещо ми напомня за нашите младини, когато се запознахме, и реших да му я посветя. Сигурно е имало такива песни и досега, но когато се появи тази и я почувствах, като нещо дадено отгоре, едва ли не, че точно това е т. нар. “нашата песен”.
Когато съпругът ми разбра, ме попита: “Я ми кажи, коя песен си ми посветила?” После ми каза, че това е много мило, прегърна ме и ме целуна. Той е моят мъж и разбира се, че все още е най-голямото ми вдъхновение – кой друг?!
– През септември спечели конкурса за нова българска поп и рок песен “София пее”. Какви друго ти предстои?
– Песента, с която спечелих – “Последен танц”, е по музика на Иван Кръстев, аранжимент на Красимир Илиев и стихове на Вера Стойкова. Интересното е, че Вера е поетеса, актриса и директор на Кукления театър във Варна, а Иван е музикален директор там, а също така диригент и поет, който има няколко красиви стихосбирки. С него сме реализирали вече 8-9 песни, а догодина искаме да издадем и общ диск с негови песни в мои изпълнения. На 19-ти ноември в зала 1 на НДК ми предстои да пея в юбилейния концерт на Живко Колев, с участието на много колеги, в който ще изпълня – “Жена съм аз”, както и “Не зная как се случи” на Найден Андреев. След това, на 28-ми ноември отново в НДК ще имаме концерт – “Златните гласове на България”, който организира Искра Радева, а на 16-ти в зала 1 ще участвам и в “Звездите на България”, който е заключителния концерт от нашето турне.
– Фактът, че не ти бе присъдена пожизнена парична награда за заслуги към родната музика и култура, предизвика много гневни коментари на твои почитатели. Чувстваш ли се още обидена?
– Не, в никакъв случай. Единственото, което не ми беше много приятно, беше че не ми съобщиха навреме и две години очаквах отговор. Разбрах решението им от журналистката Теодора Трифонова, с която се запознах покрай интервютата за Борето Годжунов и Борис Грънчаров по повод пожизнената награда. Видяхме се случайно с нея и тя ме попита какво става с тези награди и се учуди, че толкова време нямам отговор.
Тя сама реши да види какво се е случило и успя да разбере от Министерството на културата, че още в края на 2017-та е имало заседание, което определя на кого може да се даде тази награда. Оказа се, че не са ме одобрили, въпреки, че имах писма като подкрепа от Съюза на музикалните и танцови дейци и от Ансамбъла на въоръжените сили. Явно са решили, че съм достатъчно млада и работя и още не ми трябва тази награда, а не че не я заслужавам. Вероятно хората чакат да стана на по-пределна възраст…
– Би ли кандидатствала отново за тази награда?
– По принцип можеш да кандидатстваш, но трябва отново да подадеш документи, което е малко безумно и в крайна сметка няма да го направя пак. Не съм обидена, защото си давам сметка за техните аргументи, че още сме млади, изкарваме си хляба и живеем прилично.
Да, но това няма да е вечно – човек няма как да е вечно млад! За съжаление в България е така, ако бяхме звезди в чужбина нямаше да ни е до тези пари, които не са и толкова голяма сума, но най-важното е уважението и признанието на хората и това, че вече 50 години съм на сцената.
– Какво поддържа твоя силен дух?
– Все още усещам, че имам потенциала да работя и имам възможността да го правя, а авторите с които работя, продължават да ме търсят. Щастлива съм, че ме ценят, а това поддържа моя дух. Може би, в един момент, ако не ме търсят, тогава и аз ще си дам почивка и ще се откажа.
Но, човек не трябва да се отказва, след като обича това, което прави – не бива никога да се предава, а да опитва по всякакъв начин да работи и да го прави с достойнство.
– Липсва ли ти понякога това уважение, което имаше към звездите на популярната музика и артистите преди промените? Получавала ли си комплименти от Тодор Живков или от други партийни лидери?
– О, не бих казала, че ми липсва нещо – всяко нещо е с времето си и в крайна сметка човек се приспособява, но е истина, че тогава много ни уважаваха и канеха. Честно казано, не съм била сред високопоставените личности и партийните лидери и не съм имала лично контакти с тях, но са ме уважавали, след като са ме канили често да пея на различни мероприятия и събития.
Сега също ни обичат и ни канят, но станахме страшно много изпълнители и със сигурност няма възможност всеки път да ни поканят навсякъде. Всеки певец си има своите почитатели и те ме карат да се чувствам обичана. Съвсем скоро бях в Сопот, където една изключително мила дама ми поднесе много интересна картина, която беше с българския химн, извезан върху платно.
Беше наистина мило и изключително трогателно. А и други почитатели ме зарадваха, като ми подариха колаж от мои снимки през годините.
– В коя от бившите социалистически страни родните изпълнители се приемаха най-добре?
– Бяхме супер звезди в бившия Съветски съюз. За съжаление, вече не допускат наши изпълнители на своя пазар. Тогава там ценяха страхотно музиката ни и където и да съм била, винаги са ме посрещали с отворени обятия и аплодисменти. Мога да кажа, че в Щатите и в Канада българите също ни посрещат много топло.
– В началото на кариерата си работила с Емил Димитров и Лили Иванова. Би ли направила някакъв паралел между тях и от кого си научила повече?
– И двамата са много големи. Всяваха респект във всяко отношение, а Лили и сега продължава. С Емил съм имала най-незабравимото турне – първото ми по-голямо турне в Русия, където бяхме цели два месеца. Емил беше много отворен човек – интелигентен, общителен, можеш да се смееш с него. Беше широко скроен и голям приятел, докато Лили винаги се уединяваше, имаше отделна гримьорна, предпочиташе да е сама. А от Емил съм научила много неща като сценично поведение, отношение къмНаистина това беше незабравимо турне.
– Би могла да научиш на много неща младите изпълнители. Какво би ги посъветвала?
– Често ме канят да журирам в конкурси за млади изпълнители. Преди всичко бих им казала да се опитват да пеят така, както те самите чувстват музиката – не да имитират някой популярен певец, а да влагат своите емоции и чувства в съответната песен. Също така, да не гледат показността и фалшивата изява, а да бъдат естествени и натурални на сцената.
Разбира се, ако пеят фалшиво и нямат качества – няма как да се получат нещата. Ако обаче са талантливи и успеят да дадат своето чувство, тогава музиката им ще достигне до слушателя, или зрителя. Трябва да пеят музика, която им харесва – не бива заради парите да се ориентират към друг жанр, който не е в душата им.
– Имаш едно от най-стабилните семейства в родния шоубизнес, но може би факта, че съпругът ти пуши, а ти си заклета непушачка е едно от нещата, за които все още ви е трудно да се разберете?
– О, да! Какво да се разбираме, на него не му пречи – той си пуши, въпреки че аз му казвам, че не мога да понасям, но той пак да си пуши. Какво да правя, свикнала съм вече – няма как да се справя. Той е зодия Телец и каквото си науми, това става!
Преди, когато пътувахме заедно, той пушеше в колата, отваряше прозореца и на мен ми ставаше студено и понякога настивах. Но сега решението е по-добро – спираме на бензиностанция, за да си изпуши една цигарка. Понякога се дразни, когато аз проветрявам вкъщи, докато той е пушил, но обичам да е свеж въздуха.
– Мъжът ти не се ли дразни, че си толкова запалена по играта на карти с приятелки?
– Само понякога, защото той не обича бридж белота. Не че толкова го дразни, но като ходим на море и си играем карти с компанията, той знае прекрасно, че аз от сутрин до вечер играя. Понякога ми вика: “Бива, бива карти, но пък чак цял ден!” (Смее се.)
– Остана ли приятелка с някого от “Вип брадър”?
– О, приятелка е силно казано, защото не поддържам връзка с никого от тях. Но като се видим с Дани (Петканов) и Алекс (Богданска), винаги ми е приятно – много са сладки и готини, както и Енджи Касабие и всички останали.
В шоуто с Тото си бърборехме много, приятно и интелигентно момче, въпреки музиката на “СкандаУ” не е лоша, но в никакъв случай не е моята. Ще запомня предаването най-вече с това, че издържах докрай – беше доста интересно изпитание на психика и дух.
– Кой от колегите те разсмива най-често?
– Непрекъснато се смеем с Орлин Горанов, когато пътуваме заедно. Той постоянно разказва някакви забавни смешки и е неизчерпаем източник на вицове.
– Здравко от “Ритон” не крие, че винаги те е харесвал като жена. Ти лично кои популярни изпълнители харесваш не само като певци, но и като мъже?
– По принцип не гледам певците като мъже. За мен е важно цялостното излъчване – душевност, визия и чар. От нашите изпълнители не бих искала да цитирам имена, но от чуждите мога да кажа, че Том Джоунс е истински мъжкар!
– Когато си се срещнала с Вера Кочовска, тя се е свързала с духа на починалите ти баба и дядо. Случвали ли са ти се и други необясними неща и имала ли си контакти с Ванга?
– Тази случка с Вера беше най-необичайната за мен. Тогава тя ме извика да отида при нея в Плевен – не знам защо и започна да ми разказва за баба и дядо. Каза ми дори, че ги вижда и те са при нас и питат как съм! Стана ми някак странно и особено, когато се свърза с тях и много се развълнувах.
При Ванга не съм ходила, но баща ми е бил при нея и ми е разказвал, че когато е влязъл тя му е казала: “Кольо, на теб няма да ти гледам – ти не ми вярваш!” А това си е било истина.
– Губила ли си вяра?
– Ох, опитвам се да не я губя, но ако понякога усетя, че я губя, вътрешно си казвам: “Маргаритке, къде тръгваш, я се стегни, ти трябва да успееш, да постигнеш, да се пребориш, да премахнеш това униние, да излезеш от него, стегни се!”
– Любим цитат от твоя песен?
– “Всички песни в този мой живот аз изпях с любов”. Пея с любов към всички хора и целият ми живот е любов!
