Миграцията на думите може да помогне на миграцията на хората. Ако умеят и на двата бряга да ги разберат, да проумеят смисъла в тях, това до голяма степен може да сближи цивилизациите. Това каза в интервю за „Хоризонт“ поетът и преводач Хайри Хамдан. Според него емигрантът намира себе си за жертва на две общества.
Хайри Хамдан е роден на Западния бряг на река Йордан, а през 80-те идва да учи в България. Неотдавна той направи първата по рода си антология на съвременната българска поезия на арабски език. Сега подготвя подобен сборник с проза.
Хайри Хамдан изпраща 2016 година с поетичната си книга „Един живот не е достатъчен“. Пише предимно на български. Много малко от стиховете му са на арабски, но при прозата е обратното. Запитан има ли арабско влияние в поезията му, Хамдан признава, че поезията е много силен емоционален заряд, а той в случая идва от средата, в която се намира.
Казва, че съвременният човек непрекъснато тича, бърза за някъде и не може да види детайлите около себе си:
Усмивката на детето, едно коте на пътя, което може би има нужда от малко грижи. Тези подробности се губят.
Хамдан определя съвременния свят като много тревожен:
Трудно може да се намери вътрешен покой. Кът, където човек да седне и да знае, че за два-три часа нищо няма да го тревожи и да го извади от това уединение. Може да звънне телефонът няколко пъти. А всеки човек има нужда от тези минути, от този период от време. Просто да забрави всичко и да обръща внимание на малките детайли около себе си. Тишината понякога е красива, понякога е много шумна, зависи от състоянието на човека.
Според Хайри Хамдан поетът задава пространство за размисъл.
И поставихме високи бариери, полицаи, пропускателен пункт пред портите на нашите сънища, пише той в най-новата си книга.
Цялото интервю с Хайри Хамдан слушайте в звуковия файл.