Една от датите, осветяваща душите на нашия народ е 1 ноември – Денят на народните будители. Денят, в който почитаме паметта на всички знайни и незнайни българи „събудили“ душите на обикновения човек за знанието и просветата. На този ден поднасяме венци на паметниците на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух. Имената на заслужителите българи са много. Всеки един от тях е оставил следа в националното ни самосъзнание, за да ни оформи такива каквито сме.
За първи път Денят на будителите се чества през 1909 година в Пловдив, а по-късно и из цялата страна. В периода от 1922 до 1945 година този ден на спомен и признателност е честван официално като общонационален празник. И макар, че след това е забранен от комунистическия режим, има градове в страната, където той все пак се е отбелязвал.
През 1992 година празника отново придобива официални очертания, когато с поправка в Кодекса на труда е обявен за неработен и официален празник.
Едни от най-известните народни будители са Св.Св. Кирил и Методий, Св. Иван Рилски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Неофит, Рилски, Иван Селимински, двамата братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петър Берон, Васил Априлов, Иван Вазов и още много, много известни българи.