„В първият момент човек не може да го проумее. Като се замислиш, това нещо е много голямо, не само за мен, но и за българския хокей. В света няма хокеист, който да е играл на 28 световни първенства. Независимо, че нивото сега е съвсем друго, играем в по-ниските дивизии. Явно хората са преценили, че може би заслужавам това нещо, това признание“, така дългогодишният вратар на националния отбор по хокей Константин Михайлов коментира пред БНР признанието да стане първият българин, приет в Залата на славата в хокея на лед.
„Ако се върна във времето отново бих изиграл 28 първенства, ако мога. Човек когато е влюбен във нещо, в частност в спорта, трябва да се отдаде на това нещо за да го направи. Иначе няма как да се случи“, допълни бившият национал.
„Световното първенство през 90-та година в Будапеща е едно от най-забележителните за мен. Тогава бях на 26 години. Тогава се роди моят син – Кирил. Избраха ме за най-добър вратар.
Другото първенство е през 2016 година в София. Въпреки, че бях на доста прилична възраст успях да изиграя силен шампионат. Тогава се колебаех дали да не се откажа след първенството.
Заради инцидента и смъртта на Кирил Въжаров останах. Обади ми се старши треньорът на националния отбор Георги Миланов и ме помоли да поиграя още поне 2 години. Другите вратари тогава бяха много млади. Така след 5-6 години клатушкане дали да се откажа или не, най-накрая успях да финиширам на 50 години.“, завърши Михайлов.
