Шефката на социалистите пък в речта си погледна на проблемите на страната ни по-глобално: България изчезва, отбеляза. Мъка. Защото България преди да е народ е електорат. Няма ли го потъваш в небитието, беден и забравен. Помни ли някои още политическите мастодонти Съюз на демократичните сили и НДСВ-Симеон II. Едва ли. Останаха само в пожълтелите снимки на старите вестници.
И още нещо впечатляващо каза г-жа Нинова. Нямаме кадри? / Става въпрос за държавата. И добави:/ Ще си ги произведем. Звучи повече романтично отколкото реалистично, напълно в стила на героите от един стар социалистически анекдот: Отишли политически дейци в едно запустяло, забравено от Бога, Царя село. Събрали на центъра малцината му жители и за да им докажат, че партията се грижи за тях, обявили:
– Ще ви построим детска градина.
– Но ние нямаме деца-отвърнали плахо достолепните старци.
– И деца ще ви направим…Имаше навремето един конгрес на Съюза на българските писатели, който се запомни с това, че непрекъснато се повтаряше думата прокуратура и нито веднаж –литература.
Нещо подобно се случва и тези дни. Дори и днес в културата всички говорят за прокуратурата. Тя пък се сезира като за последно. Само, че защо сега? Историята с „изпраните“ близо 650 000 лева на Елена Йончева и случката с седемстотинте хиляди лева загубени от държавата благодарение на министъра/ тогава заместник / Боил Банов не са от днес. Документите и записите, свързани с тях , навярно дълго са събирали прах в нечии чекмедже, подобно на стара пушка, от сцената на самодейна пиеса. И ето, че пушката гръмне. Малко рано. До изборите има още време. Точно затова, можем да бъдем сигурно, че това няма да единичен изстрел. Патакламата тепърва започва. Защото в родината ни чекмеджета с прашасали папки и флашки колкото щеш. Освен това цената на всеки компромат се вдига в пъти наближи ли гласуването.
Ако се върнем към приказките, които ни заливаха през в последните дни, ще забележим, че политиците ни нямат навика да изговарят думата народ. Забравят я или ги мъчи артикулацията. Сякаш не той, а някой могъщ кадровик ги е натоварил с богопомазаните им мисии. Тезата, че са народни слуги, вече звучи като подигравка, обект на която са не те, а народа. И греха за този парадокс е на тази т.н. политическа класа, която високомерно гледа от лимузините и е готова е на всичко, за да окаля и смачка врага и да се хареса на вожда. Независимо как се казва той или тя.
В последните си речи и опозиционната лидерка и президента настояха: Предсрочни избори? Не дали а кога. В тази фраза надеждата е повече от реалността. Не обсъждам въпроса трябва ли или не, а възможно ли е, или не.
Защото според Конституцията, за да има нови избори, парламентът трябва да се разпусне. Но как ще стане това. Харакирито е японски ритуал. И няма нищо общо с българите. Коя ще е тази политическа сила, с изключение може би на БСП, която ще иска да напусне това народно събрание. Та нали за някои това може би значи, раздяла с топлите му коридори и всички красоти по тях. Как например партията на господин Марешки ще гласува за разпускане на парламента. Или например обединените патриоти, удобно свили се в гнездото на властта. Даже не всички депутати социалисти ще се радват на идеята:
„Не дали? А кога?“
Защото знае ли се. Реденето на листи е тънка работа. Мнозина искат да участват в нея, но малцина решават. Така че по всяка вероятност парламента, ще си крета до края на мандата. Защото тук всеки е важен. За себе си. И въпросът на поета Какво тук значи някаква си личност? – никак не се харесва.
Исак ГОЗЕС