Тази вечер, в четвъртък (някогашната традиционната концертна вечер за Софийската филхармония) ще се състои един специален в много отношения концерт. Две годишнини се отбелязват в една вечер – 100 години от рождението на големия американски композитор Ленард Бърнстейн и 90 години от рождението на едно голямо име в родната музика – Александър Танев (тоест, връстник на Софийската филхармония, която е в своя 90-ти сезон).
И ако името на Бърнстейн отдавна е излязло извън територията на класичческата музика (дори и само заради „Уестсайдска история“), това на Александър Танев заслужава много повече – и споменаване, и изпълняване (не само на годишнини) и споделяне с младите.
Неговото Дивертименто – концертанте за пиано и оркестър достойо се вписва в една програма, в която звучи Третата симфония „Кадиш“ на Бърнстейн (със специалното уччастие на Ина Кънева, Веселин Будаков, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, Детския филхарммоничен хор с диригент Слави Димитров и Смесения хор на БНР с диригент Люба Александрова).
Солист в тази творба, която Александър Танев в прилив на необяснимо ниско самочувствие нарича Дивертименто, макар че тя определо се вписва във всиччки критерии за инструментален концерт, е дъщерята на композитора, Борислава Танева – самата тя не само отличен пианист, но и композитор.
Ето какво разказва Борислава Танева за творбата – „Писана в доста тежък момент от живота на Александър Танев, който сякаш напук на заобикалящите го събития, създава може би най-веселата си и жизнеутвърждаваща творба. През 1976-а социално-ангажираният творец заема поста главен секретар на СБК. Но… освен че е сравнително млад, Танев има и още един голям „минус” заема „достойно” поста според статуквото – той не е член на комунистическата партия. Това е най-вероятната причина той да бъде „свален” преди изтичане на мандата му. Така или иначе, вместо да „потъне” емоционално, Танев пише на един дъх пиесата. Всъщност ярки носители на непукизъм и жизнеутвърждаваща енергия са първата и третата част на концерта. Много интересна в емоционално отношение обаче е втората част. Премиерата е на прегледа Нова българска музика през 1976 в изпълнение на оркестъра на БНР с диригент Александър Владигеров със солист Атанас Атанасов.“
Концертът тази вечер не е обикновен. По-скоро от тези, които не са първосигнално притегателни, но имат заложбите да се превърнат в неповторинно изживяване.