Излезе от печат „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“. Изданието е част от поредицата Корпуси на сектор „Изобразителни изкуства“, посветена на стенописната украса по нашите земи от предмодерната епоха.
Академичното издание е резултат от научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България от първата половина на ΧΙΧ век от страна на специалисти на Института за изследване на изкуствата към БАН и сътрудници от университети и музеи в страната.
Изследването съдържа 900 страници и 1200 снимки.
Съдържанието включва 52 стенописни паметника, представени като отделни корпусни единици. В увода към изданието, под формата на обща научна студия, са представени още над 40 храма със стенописи.
В регистъра на църквите се предоставя систематизирана информация за стенописните паметници, изписани от даден зограф, за да бъде улеснен читателят, издирващ данни за творчеството на определен майстор.
„За пръв път се събира цялата информация за църквите, украсявани през първата половина на 19 век, което дава възможност за панорамен поглед, сравнително изследване и изясняване на процесите в изкуството по днешните български земи от епохата“, обясни в предаването „Хоризонт до обед“ доц. д-р Емануел Мутафов от Института за изследване на изкуствата.
Досега са правени изследвания или на конкретни майстори, или на конкретни паметници, допълни той. „Ние си поставихме за цел да съберем всички паметници, които със сигурност могат да бъдат датирани през първите 50 години на 19-то столетие. Този обзор ще тласне науката напред, както и задълбоченото историческо познание за т.нар. Българско Възраждане.“
До момента в съвременната наука се коментира широко навлизането на западните влияние и на светски теми и сюжети. Оказва се обаче, че не е точно така, коментира доц. Мутафов:
„До 50-те години на 19 век майсторите, работещи по нашите земи, много ревностно се придържат към традицията, която се установява на Балканите от 15 век докъм края на 19 век. Така че, хиперболизирането на западните и френските влияния не е най-добрият подход към това изкуство.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
