Стойо Крушкин e сред първите български гвардейски музиканти след Освобождението. Известно е, че през 1878 г., скоро след възстановяването на Българската армия, е взето решение за създаване на военен духов оркестър. Правителството сключва договор с 20-ина чешки музиканти, които поставят началото. Крушкин е роден на 25 декември 1882 г. в село Бистрица, съвсем близо до София. Образованието си получава във Военното училище в столицата като музикантски ученик. Тъй като показва добри музикални данни, бързо усвоява необходимите умения и дисциплина, е назначен като фаготист в духовия оркестър към училището.
По-късно емигрира в САЩ с идеята да натрупа някакъв капитал и да се върне в родината. Там, през 1915 г., основава и ръководи първия български оркестър, в който кани наши сънародници, родени в Прилеп, Солун, София. В началото Bulgarian Balkan Band изпълнява само репертоар, усвоен от Стойо Крушкин в практиката му на гвардейски музикант – български маршове, китки от народни песни и пр. Отвъд океана предприемчивият българин се захваща и с редица други дейности. Преди време журналистът Венцислав Жеков – един от потомците на Крушкин, решава да проучи живота му, за да не остане делото му забравено от поколенията.
Това, което знаем за прадядо ми, не е чак толкова много, все пак са минали доста години – разказва Венцислав Жеков. – Той умира в САЩ през 1957 г., но знаем няколко неща, които са емблематични. Един от най-любопитните факти от живота му е, че той се нарежда сред т. нар. оцелели от „Титаник“. Всъщност, той не се качва на кораба. Имал е билет, но влакът му закъснява и, много разочарован, той се прибира в България. След това, разбира се, е безкрайно щастлив. Успява да замине за Щатите след Балканската война. Там създава първия български оркестър в Стилтън, Пенсилвания. Той е и негов диригент. В последствие неговият съдружник Христо Серафимов поема оркестъра. Стойо Крушкин се опитва да направи втори оркестър, но той е по-малко успешен. Това са най-любопитните неща. За щастие сме запазили предмети, които можем да покажем – позлатен джобен часовник, лични вещи, личното му тефтерче, което е нещо като дневник за залите, които наема, парите, които получава и парите, които дължи.
За първи път чува духов оркестър като дете. Той е роден в Бистрица и в ранна възраст е даден в София като „чуваниче“ – гледал е малки деца. През това време се запалва по военните оркестри, които дефилират по улиците на София. Често тръгва след тях, имитира ги, марширува. Така тръгва по този път. Традицията продължава дори в САЩ – на снимките се вижда, че неговият оркестър е с униформи, знаем, че изпълняват музиката, която е свирил и той самият в България – т. е. той не скъсва връзката си с родината, независимо, че заминава толкова далече от нея.
Венцислав Жеков успява да открие и сведения за репертоара на Bulgarian Balkan Band. В началото оркестърът изпълнява само българска музика, по-късно включва в репертоара си и американски произведения. Музикантите са били една от атракциите, канени на празници и чествания в различни градове на САЩ.
Предприемчивият българин открива и български ресторант в Калифорния, където сервира предимно български национални ястия. Той самият е готвач в ресторанта. Опитва се да съхрани себе си като българин и до голяма степен успява.
През октомври и ноември в Музея на София беше подредена изложба, посветена на живота и делото на Стойо Крушкин. В експозицията бяха представени негови снимки, документи, съхранени от семейството, както и от архиви в САЩ.
Сглобихме една изключително интересна история, която вече е готова и като книга и се надявам скоро да излезе. Експонатите от изложбата дарихме на Музея на София. Появи се и идея, споделена от кмета на Бистрица, да се направи филм за Стойо Крушкин, за живота му и за Bulgarian Balkan Band.
Снимки: Албена Безовска и stoioivanov.blogspot.com