Според тях заловената със солиден рушвет Иванчева е жертва, тя единствена лежи при тежки условия зад решетките. Нищо, че самата кметица е поискала да пребивава в столичния арест в началото на процеса, а не в Сливенския затвор, каквото трябваше да се случи по закон след старта на делото.
Интересното в случая е, че за изминалата година за втори път говорим за местата, в които обвинените, подсъдимите и осъдените прекарват времето си, ако това е преценил независимият съд.
Без съмнение – Христо Иванов и „Да, България“ да държат сметка по темата е все едно проститутка да протестира пред публичен дом. Проваленият правосъден министър заемаше поста си в два кабинета, през това време освен да кадрува и организира хибридни мероприятия срещу прокуратурата, друго не свърши. А за проблемите в системата има причини.
Една от тях е фактът, че без съпротивление приехме сбъркания неолиберален модел за отношение към затворниците. Купища фондации и сдружения усвояват маса пари, за да правят анализи и предложения за защита правата на лишените от свобода. Така се издържат рояците НПО-активисти и адвокати, водещи дела на затворници за нарушения им комфорт пред Европейския съд по правата на човека. А парите за надзирателите са малко. Малко са затворите, малко са и надзирателите. За това сигнализира и главният прокурор, който в края на миналата година представи пред обществото ясно проблемите. По негови думи нееднократно е обръщал внимание на бившите правосъдни министри Христо Иванов и Екатерина Захариева за проблемите в затворите, но сигналите му са останали без резултат: Критично е съотношението между надзиратели и лишени от свобода лица. Това се констатира особено в следните три затворнически общежития от открит тип: Пловдив (един надзирател охранява 97 лишени от свобода), Стара Загора (един надзирател срещу 84 затворници), Плевен (един служител пази 102-ма затворници). Съотношението на надзиратели спрямо затворниците в София е: 1 към 21 през деня и 1 към 28 през нощта.
Без съмнение днес има крещяща нужда от запълване на незаетите щатни бройки в системата на затворите, от увеличение на заплатите им, от изграждане на нов затвор за опасни престъпници (по възможност не в центъра на София), от ремонт на арестите и местата за лишаване от свобода.
В този ред на мисли ще попитаме – помним ли, че известните с 2,96% подкрепа „реформатори“ искаха да уволняват надзиратели, да закриват затвори, да сливат ГДИН и „Охрана“? Добре, че не им се случиха „реформите“ на случайно попадналите в правосъдното министерство лица. А помним ли им идеите:
Опит за съкращаване на над 720 души от гореспоменатите структури и сливането им в изпълнителна агенция към МП;
Преобразуване на затвора в Белене в затворническо общежитие, гарнирано с манипулативни статии в манипулативни издания;
Закриване на затворническо общежитие „Средна гора“;
Съкращаване на щата на Поправителния дом в Бойчиновци;
Петкратно намаляване на областните служби по изпълнение на наказанията;
Преструктуриране на пробационните служби и арестите и т.н.
Днес същите тези „реформатори“ сменят за пореден път политическите си дрехи, морализаторстват и менторстват, опитват се да кадруват по върховете на правосъдието, но гузно мълчат за оставеното наследство от краткия им престой във властта. И добре, че беше кратък, иначе и малкото останали рецидивисти в затворите, сигурно вече щяха да са „помилвани“ и наградени от поредната фондация, усвояваща пореден грант.
А килията на Иванчева щеше да е още по-лоша. Но защо хората на Прокопиев повдигнаха днес темата? Отговор – искат да спасят от импийчмънт подчинения им председател на ВКС Лозан Панов.
Необходимо е да се скрият резултатите и общественият отзвук от проверките на НАП и Антикорупционната комисия по отношение доходите и имуществото на Панов. Поради простата причина, че ако наистина е вярно написаното в редица медийни публикации, а именно – председателят на ВКС не е декларирал доходи, укрил е данъци, не може да докаже произход на средства и имоти, то неговото отстраняване от поста е неизбежно. И за да предотвратят това, менторите му от 2,96%-товия политико-икономически кръг скочиха на амбразурата. Дотук без съмнение успяха. Потвърди се признанието на лидера им, че той контролира медийния мейнстрийм – една единствена телевизия в едно единствено предаване за 15-на минути се осмели да говори по темата. Всички останали потънаха в оглушително мълчание, изпълнявайки заповедта на иконата-издател да обслужат иконата-магистрат.
От казаното дотук става ясно, че днес основните герои в стенограмите „Арго“ (където видяхме как бизнесменът Прокопиев ръководи група от политици, журналисти, НПО активисти и дори магистрати) ни прожектират на голям екран „Арго-2“ – фалшив филм, фалшив сценарий, герои със сменени самоличности и лъжливи намерения в изпълнения на точни и конкретни цели, зададени им от скрит в сянката център за управление на процесите в съдебната система и обществения живот на страната. С разликата, че този път прожекторите ни го осветиха.