„Франсоаз Саган попита „Обичате ли Брамс“? Никой обаче не пита обичате ли Моцарт? Предполага се ясен и недвусмислен отговор. Ясните и недвусмислени неща обаче често са съмнителни. Моцарт е над въпросите, над харесванията и дори над обичта. Моцарт е. Това, че той е, издига човечеството в степен. Моцарт ни разкрива какви сме и заедно с това ни утешава, че сме такива. Безутешни. Рикардо Мути каза „Моцарт е доказателството, че Бог съществува. Бих добавил: и че Той е благ и милостив“.
Така започва предговорът в програмата, написан от Драгомир Йосифов. Изключителен текст, какъвто може да създаде само творец, детайлно познаващ творчеството на Моцарт! А програмата е за новата премиера на Пловдивската опера „Така правят всички жени“ на Моцарт. Щом решите да отидете на някой от следващите спектакли, прочетете този текст. Той е подходящо встъпление към предстоящата интрига.
Самият спектакъл е част от трите представления, които директорът на операта Нина Найденова е решила да повери на трима театрални режисьори. Този път това е Елена Панайотова. Често изразяваната теза за статичността на оперните постановки, мисля, отдавна е невалидна. Днес певиците освен, че изглеждат по-добре от манекенки, твърде добре конкурират театралните си колеги. Това е и основен коз в работата на режисьора. Без да безобразничи с драматургичното действие. Премерено, младежки, с чувство на хумор поднася забавната интрига и въвлича в нея и певците, и публиката. Още от увертюрата – времето е условно – музиката е на Моцарт, но на екрана тече размяна на палави есемеси и емотикони между влюбените – сърчица, сълзички, целувчици, Фиордилиджи и Дорабела си правят селфита. Закачливи са и костюмите на Николина Костова – Богданова – с акценти от времето на Моцарт, но направени много артистично и с твърде свободна концепция за модерността. Дамите изглеждаха великолепно, а младежите комично – точно както трябва да бъде – особено във втората част на дегизирането.
Премиерният състав: Фиордилиджи – Светлана Иванова, Дорабела – Цветелина Коцева, Гулиелмо – Свилен Николов, Ферандо – Марк Фаулър, Деспина – Благовеста Костадинова, Дон Алфонсо – Евгений Арабаджиев. Забавни, артистични и да, прекрасно изработени вокално партии. Като изключим няколкото арии, добре известни и обичани от всеки певец „Така правят“ е ансамблова опера и ако това не е изработено добре, всичко рухва. Явно и диригентът Лучано ди Мартино, и хормайсторът Драгомир Йосифов са положили максимални усилия и изисквания към солисти, хористи и оркестър, така че нищо да не подразни слуха.
В Пловдив имат и втори състав, който се представя през декември. Вярвам, че това е прекрасно начало за сезон, който поставя операта в центъра на събитията „2019 Пловдив Европейска столица на културата“. Защото /пак ще цитирам Драгомир Йосифов/ „Всички сме ученици на Моцарт, е – в някаква много неявна форма. Вярвам в това, че част от нашето усъвършенстване, все-пак-развитие е в това да постигаме музиката му“. А когато това се прави, както го направиха Пловдивчани, мисля, че се движим в правилната посока!